Целиакия и чувствителност към глутен
Развиването на алергии в тънкото черво не се предизвиква само от мазнини. Алергени като морски раци, цветен прашец или глутен не са мастни бомби в чист вид, а хората, които ядат богати на мазнини храни, не е задължително да са по-алергични от останалите. Една от по-късните теории за появата на алергии е следната: чревната стена е пропусклива за кратко време и наистина може да допусне хранителни остатъци в чревната тъкан и кръвта. Учени се занимават с този процес най-вече във връзка с глутена, една протеинова смес в зърнено-житни култури като пшеницата.
Житото не обича да го ядем. Всъщност желанието на всяко растение е да се размножи - а ние просто изяждаме потомците му. Вместо да правят сцени обаче, растенията безцеремонно съвсем малко отравят семената си. Всичко това далеч не е толкова драматично, колкото изглежда на пръв поглед - няколко изядени пшенични семенца са в реда на нещата и за двете страни. Така хората могат да преживеят, растенията - също. Колкото повече едно растение предусеща опасността, толкова повече такива вещества създава в семената си. А пшеницата е силно обезпокоена, защото семената й имат твърде кратък период за растеж и размножаване. И по това време нищо не трябва да се обърка. При насекомите глутенът пречи на много важен храносмилателен ензим. На един нахален скакалец, позволил си да похапне зелена пшеница, би му натежало на стомаха, затова и за двете страни е по-добре той да се откаже навреме.
В човешкото черво глутенът може частично да си броди несмлян из чревните клетки и оттам да разхлабва връзката помежду им. Така пшеничните протеини достигат до места, където изобщо не им е мястото, а това никак не се харесва на имунната ни система. Един на сто от хората имат генетична глутенова непоносимост (целиакия), но всъщност чувствителните към глутена са много повече!
При целиакията консумацията на пшеница може да причини силни възпаления, да разруши чревните власинки и дори да отслаби нервната система. Засегнатите имат болки в корема, диария, проблеми с израстването като деца или са много бледи през зимата. Заплетеното при това заболяване е, че то се проявява в различни степени. При по-леки възпаления много често хората с години не забелязват проблема. От време на време все пак се появяват болки в корема, възможна е и анемия, но обикновено тя бива открита съвсем случайно от личния лекар. В момента най-добрата терапия срещу целиакия е пълният отказ от пшеница и от подобните й.
При чувствителност към глутена може да се яде пшеница, без да се нанасят сериозни щети на тънкото черво, но все пак не бива да се прекалява. Малко като в случая със скакалеца. Доста хора едва когато са една-две седмици на безглутенов режим, забелязват, че се чувстват по-добре. Изведнъж се оказват с по-малко храносмилателни проблеми, отделят по-малко газове, имат по-слабо главоболие или по-търпими болки в ставите. Някои успяват по-добре да се концентрират или пък по-рядко се усещат уморени и смазани. Чувствителността към глутена се изследва сериозно от съвсем скоро. В момента диагнозата се резюмира по следния начин: макар и изследванията за целиакия да са отрицателни, оплакванията намаляват при безглутенно хранене; чревните власинки действително не са възпалени или съсипани, но имунната система най-вероятно е неприятно засегната от прекалено многото хлебчета.
Кратковременната пропускливост на червото може да бъде повишена при вземане на антибиотици, при консумация на по-голямо количество алкохол и при стрес. Дори когато някой реагира на глутена само поради тези причини, това може да е признак за истинска непоносимост. Отказът от глутен за известно време би помогнал в този случай. Важни за окончателната диагноза са основният преглед и регистрирането на определени молекули в кръвното телце. Наред с добре познатите кръвни групи (А, В, АВ или нулева) има още множество допълнителни индикатори за категоризиране на кръвта като така наречения DQ-показател. За тези, които не спадат към групите DQ2 или DQ8, вероятността да страдат от целиакия е малка.