Нетърпимост към лактоза и фруктоза
При лактозната нетърпимост не става въпрос за алергия или непоносимост. Но и в този случай храната не може да се раздроби напълно на малки части. Лактозата е съставка на млякото и е изградена от две химично свързани захарни молекули. Храносмилателният ензим, който ги разделя, не идва от папилата - клетките на тънкото черво сами го произвеждат в най-малките си власинки. Лактозата се разпада, когато докосне чревната стена и отделните захари бъдат поети. Липсва ли споменатият ензим, е възможна появата на проблеми, близки до непоносимостта или чувствителността към глутена: коремни болки, анемия или газове. За разлика от целиакията в този случай несмлените лактозни части не се скитат по чревната стена. Те просто се приплъзват по-нататък - от тънкото в дебелото черво - и там хранят произвеждащите газове бактерии. Газовете или другите оплаквания са, така да се каже, благодарствените салюти от райски натъпкалите се микроби. Въпреки че е доста неприятна, лактозната нетърпимост не е такъв здравословен проблем, какъвто е недиагностицираната целиакия.
Всеки човек притежава гените за смилане на лактозата. Рядко проблемите възникват още с раждането. В тези случаи, поемайки кърма, бебетата получават силна диария. При 75 процента от хората генът постепенно се изключва, когато остареят. В крайна сметка преставаме да пием мляко от женски гърди или от шишета. Извън Западна Европа, Австралия и САЩ поносимостта към млякото от възрастни е рядкост. Междувременно и в нашите географски ширини продуктите в супермаркета, които не съдържат лактоза, се увеличават, тъй като според последните изследвания всеки пети немски гражданин страда от непоносимост към нея. Колкото повече човек остарява, толкова по-голяма е вероятността да не може да разгражда лактоза - много често на хората над 60 години изобщо не им минава през ума, че подутият корем или леката диария са причинени от обичайната чаша мляко или вкусния сметанов сос.
Независимо от всичко погрешно е да се мисли, че изобщо не трябва да се пие мляко! В повечето случаи в червото все още има разделящи лактозата ензими, но просто активността им е намаляла. Да кажем - с 10 до 15 процента отпреди. Така че, ако установим, че без чаша мляко коремът се чувства по-приятно, съвсем спокойно можем да открием сами за себе си къде е границата и от кой момент започват проблемите. Парче сирене или сметана в кафето са напълно в реда на нещата, също и млечните кремове в сладкишите.
По сходен начин стоят нещата и с най-честата хранителна непоносимост в Германия. Всеки трети германец има проблем с плодовата захар (фруктоза). Оттам идва и класическият пример: „Ял череши, пил вода и го заболял коремът...“. И при фруктозата има силни, вродени непоносимости, дори при поемане на съвсем малки количества засегнатите реагират с храносмилателни проблеми. По-голямата част от хората обаче по-скоро имат проблеми с прекаленото количество фруктоза. Те знаят много малко за това и по време на пазаруването надписът „с плодова захар“ им звучи по-здравословно от „със захар“. Затова производителите на храни с удоволствие подслаждат продуктите си с чиста плодова захар и така допълнително допринасят в храната ни да има повече фруктоза от когато и да било.
Една ябълка на ден за много хора не е проблем, но само ако кетчупът в пържените картофки, подсладеното плодово мляко и консервираните ястия не съдържаха фруктоза. Някои домати се отглеждат по специален начин, така че да съдържат повече плодова сладост. Освен това благодарение на глобализацията и въздушния транспорт днес предлагането на плодове е в изобилие. Ананаси от тропически местности през зимата са на щанда до пресни ягоди от холандски оранжерии и сушени смокини от Мароко. Това, което определяме като хранителна непоносимост, най-вероятно е реакцията на едно напълно нормално тяло, на което в рамките на едно поколение му се налага да се пренастрои към хранене, каквото не е имало от милиони години.
Механизмът, който се крие зад фруктозната непоносимост, е по-различен от случая с глутена и лактозата. Хора с вродена непоносимост имат в клетките си по-малко ензими за преработка на фруктоза. Така че тя може бавно да се натрупа там и да пречи на други процеси. Ако непоносимостта се появи в по-късен етап от живота, се предполагат проблеми, свързани с поемането на плодовата захар в червото, по-конкретно с често по-малкото транспортни канали в чревната стена (така наречените GLUT-5 транспортери). Приеме ли човек дори и малко количество плодова захар — например една круша, - транспортните канали се пренатоварват и захарта от крушата преминава, както при лактозната непоносимост, към чревната флора на дебелото черво. Някои учени в момента дискутират дали произходът на проблема наистина е в оскъдния брой на транспортерите, тъй като и хора без оплаквания изпращат една част от фруктозата - несмляна - към дебелото черво (най-вече когато тя е в прекалено голямо количество). Една възможна причина например може да бъде фактът, че чревната флора е съставена малко несръчно. Та който изяде една круша, изпраща излишната фруктоза на отбор от чревни бактерии и така предизвиква особено неприятни оплаквания. Те, разбира се, стават толкова по-силни, колкото повече кетчуп, ястия от консерви или плодово мляко човекът е изял преди това.