Черво с чар

По време на следването си забелязах, че медицината се отнася към тази област като към мащеха. При това червата са орган, който е изключение. Те съставляват две трети от имунната система, извличат енергия от хлебчета или тофу вурст и произвеждат повече от двайсет собствени хормона. По време на своето обучение лекарите учат много малко за това. Когато през май 2013 г. бях на конгреса „Микробиом и здраве“ в Лисабон, кръгът бе обозрим. Около половината от участниците представляваха институции, което финансово могат да си позволят да са сред „първите“ -Харвард, Йейл, Оксфорд или EMBL - Хайделберг¹.

Понякога ме плаши, когато учените разговарят за важни познания при закрити врата - без да бъде информирано обществото. Често научната предпазливост е по-добра от прибързаното твърдение. Но и страхът може да провали сериозни шансове. В научния свят вече е прието, че хора с определени храносмилателни проблеми често имат чревни нервни смущения. В такъв случай техните черва изпращат сигнали към даден сектор в мозъка, който обработва неприятни усещания, макар със самите хора да не се е случило нищо лошо. Засегнатите се чувстват зле и не знаят защо това е така. А когато лекарят им ги лекува като ирационален психичен случай, това е изключително контрапродуктивно! Ето само един от примерите, които доказват защо някои достижения на знанието трябва да бъдат разпространявани по-бързо!

Това е целта ми с тази книга: искам да направя знанието по-достъпно и същевременно да разпространя това, което учените пишат в своите изследователски трудове или което дебатират зад вратите на конгресните зали - докато много хора търсят отговори. Разбирам, че много пациенти, които имат неприятни болести, са разочаровани от медицината. Аз не мога да продавам чудотворни средства, дори и здравите черва няма да излекуват всяка болест. Това обаче, което наистина мога да направя, е да обясня по очарователен начин какво се случва в червата, какво ново предлагат изследванията и как с помощта на това знание можем да направим всекидневието си по-добро.

Моето образование по медицина и докторската ми работа в Института за медицинска микробиология ми дават възможност да оценявам и да сортирам резултатите. Личният ми опит ми помага да приближа знанието до хората. Сестра ми бди да не кривна от избрания прав път, като при четенето на глас ме поглежда и казва с усмивка: „Това ще го направиш още един път“.

1.

ЧЕРВО С ЧАР

Светът изглежда много по-забавен, когато виждаме не само това, което е видимо с просто око, а и всичко останало. Тогава дървото вече не е лъжица. Грубо и опростено казано, „лъжица“ е само формата, която възприемаме с очите си: едно право стебло с кръгла корона. Окото ни е казало за формата: „лъжица“. Под земята обаче има поне толкова корени, колкото са и клоните във въздуха горе. Мозъкът би трябвало да каже нещо от рода на „гира“, но не го прави. Най-много информация той получава от очите и рядко от някое изображение в книга, което показва цяло дърво. Ето защо мозъкът послушно коментира шумолящия наоколо горски ландшафт с думите: „Лъжица, лъжица, лъжица“.

Докато преминаваме през живота, виждайки само „лъжицата“, пропускаме страхотни неща. Под кожата ни постоянно нещо се случва: течем, помпаме, смучем, мачкаме, пукаме, поправяме и изграждаме всичко наново. Цял екип от умни органи работят така перфектно и ефикасно заедно, че на възрастен човек за един час не му е нужна повече енергия, отколкото на стоватова крушка с жичка. Всяка секунда бъбреците прецизно пречистват кръвта ни - значително по-добре от филтъра за кафе - и в повечето случаи издържат цял живот. Белият ни дроб е толкова хитро проектиран, че всъщност изразходваме енергия само при вдишване. Издишването става изцяло от само себе си. Ако бяхме прозрачни, можехме да видим колко красиво изглежда той: като по-голямо автомобилче играчка, но мек и дробчест.