Фруктозната непоносимост може да се отрази и на настроението ни. Ето как. Захарта помага на много други хранителни вещества да бъдат усвоени от кръвта. При храносмилането аминокиселината триптофан обича да се залепя за фруктозата. Но ако в корема си имаме толкова много фруктоза, че голяма част от нея не може да бъда приета, значи, ще загубим и триптофана. От друга страна, имаме нужда от триптофан, за да образуваме серотонин. А това е сигнално вещество, известно като хормон на щастието, защото липсата му може да доведе до депресия. Следователно една дълго време неустановена фруктозна непоносимост може да причини депресивни настроения. Това разбиране едва от съвсем скоро проникна и в лекарските кабинети.
От това следва и отговорът на въпроса дали храненето с прекалено много фруктоза оказва натиск върху настроението ни. От над 50 грама фруктоза на ден (това са горе-долу пет круши или осем банана, или шест ябълки) при повече от половината хора естествените транспортери се пренатоварват. Ако изядем по-голямо количество, може да последват диария, коремни болки, газове, както и предълги депресивни състояния. Днес в САЩ средният прием на фруктоза е 80 грама, а нашите родители с мед в чая си, с по-малко готови продукти и с нормална консумация на плодове са стигали от 16 до 24 грама на ден.
Серотонинът не се грижи само за доброто настроение, а отговаря и за чувството за ситост. Изблици на глад и постоянно похапване може да бъдат странични ефекти на фруктозната непоносимост, ако са се появили и допълнителни оплаквания, като болки в корема например. А ето и едно интересно указание за всички диетично осъзнати салатоядци. В много дресинги от супермаркета или от ресторантите за бързо хранене се съдържа фруктозо-глюкозен сироп. Проучванията успяха да докажат, че този сироп потиска определени сигнални вещества за ситост (лептин) и при хора без непоносимост към фруктозата. Салата с независимо колко калории и домашно направен дресинг от олио и оцет или йогурт ни държи сити по-дълго.
Както всички сектори на живота производството на хранителни продукти също постоянно се променя. Понякога въведените новости имат добри последствия, понякога - лоши. Осоляването например някога е бил прогресивен метод за предотвратяване на отравяния от развалено месо. Векове наред осоляването на месо и салами с много нитритна сол за консервация е било традиция. При този метод месото придобива светещо червен нюанс. Това именно е причината шунката, саламът, леберкезът при запържване да не стават кафяво-сиви както непреработеното парче стек или котлет. В крайна сметка от 1980 г. насам употребата на нитрити е силно ограничена поради евентуални рискове за здравето. (Днес колбасите съдържат не повече от 100 милиграма - една хилядна част от грама - нитритна сол на килограм месо.) Оттогава все по-малко хора се разболяват от рак на стомаха. Така че корекцията на една някога много смислена новост е била напълно смислена. Днес умни месари смесват по-голямо количество витамин С с по-малко нитрит, за да увеличат годността на месото по по-сигурен начин.
Подобно модерно преосмисляне е необходимо и спрямо употребата на пшеница, мляко и фруктоза. Хубаво е да включваме тези продукти в хранителния си режим, защото те съдържат ценни вещества, но може би няма да е зле да преосмислим количеството, което поемаме. Докато предците ни, ловците и събирачите, всяка година са ядели до 500 различни местни корени, билки и растения, днес нашата храна идва най-вече от 17 полезни растения. Затова не е странно, че червото среща трудности при такива промени.