Проблемите с храносмилането делят обществото на две групи: едните се грижат за здравето си и следят много внимателно какво ядат, другите са изнервени, че не могат дори да сготвят вечеря за приятелите си, без след това да посетят аптеката. И двете страни имат своите основания. Много хора стават прекалено внимателни, след като разберат от лекаря си за някоя непоносимост към храна и особено след като забележат, че оплакванията им намаляват, когато я изключат. Тогава те спират да ядат плодове, зърнени или млечни продукти, сякаш са отровни. По-голямата част от тези хора всъщност са прекалено чувствителни към този проблем, а причината за непоносимостта не е генетична. Те все още имат ензими за малко сметанов сос, както и за един брецел или плодов десерт.
Безспорно обаче сме длъжни да обръщаме внимание на тази чувствителност. Не всяка новост в културата ни на хранене трябва да бъде послушно преглъщана. Пшеница за закуска, обяд и вечеря, фруктоза в буквално всички готови продукти или мляко много след като сме били кърмачета - не е налудничаво, че тялото ни се бунтува. Нито постоянните болки в корема се случват просто ей така, нито „пак диария“ или силната отпадналост - никой не трябва да приема тези неща между другото. Дори и лекарят да отхвърли целиакията или силната непоносимост към фруктоза, който забележи, че изключването на даден продукт му се отразява добре, има правото да продължи да си прави добро.
Лечението с антибиотици, стресът или стомашно-чревните инфекции наред с генералното прекаляваме са няколко от типичните причинители на чувствителността към определени хранителни продукти. Но в мига, в който отново настъпи здравословно спокойствие, дори и едно чувствително черво може да бъде вкарано в ред. Решението не е в лишението до живот, а в това отново да започнем да ядем нещото, което временно е било непоносимо - но вече в количества, които са поносими.
Кратко четиво за изпражненията
Съставни части
Цвят
Консистенция
Скъпи читатели, време е да се занимаем със собствената продукция. Опънете тирантите си, побутнете очилата си нагоре и отпийте смело глътка чай! На безопасно разстояние се приближаваме към една мистериозна купчинка.
СЪСТАВ
Много хора мислят, че изпражненията са съставени най-вече от това, което сме изяли. Това не е вярно.
Изпражненията се състоят до три четвърти от вода. Всеки ден губим по около 100 милилитра течност. По време на храносмилането червото резорбира около 8,9 литра. Това, което виждаме в тоалетната чиния, е резултат от максимално ефективен процес: съдържащата се течност също. Благодарение на оптималното съдържание на вода изпражнението е достатъчно меко, за да може да изкара от тялото ни остатъците от обмяната на веществата.
Една трета от твърдите му съставни части са бактерии. Те са работили като чревна (микро)флора и вече са напуснали службата си.
Другата третина са невъзможните за храносмилане растителни влакна. Колкото повече плодове и зеленчуци ядем, толкова по-големи купчинки се получават. По този начин може и да успеем в усилието си средните 100 до 200 грама да ги докараме до 500 грама на ден.
Последната трета се състои от куп неща. Това са веществата, от които тялото иска да се отърве - остатъци от лекарства, оцветители, холестерол и разни други.
ЦВЯТ
Естественият цвят на човешкото изпражнение е кафяв до жълтеникавокафяв - дори и да не сме яли нищо с тези цветове. Същото е и при урината - винаги клони към жълто. Това се дължи на един много важен продукт, който всекидневно произвеждаме наново: кръвта. Всяка секунда се образуват 2,4 милиона нови кръвни телца. Също толкова обаче в същото време се и разграждат. При това червеният пигмент първо се превръща в зелен, след това в жълт - вижда се след удар при различните фази на синката. Една малка част от жълтото директно се изпикава чрез урината. Най-голямата част стига до червото през черния дроб. Там бактериите го превръщат в следващ цвят: кафяв.
За нас би било много практично да знаем произхода на различните цветови нюанси на изпражненията:
СВЕТЛОКАФЯВО ДО ЖЪЛТО: Този оттенък може да се получи, ако е налице безобидният синдром на Жилбер. Един ензим на разграждането на кръв работи само с 30 процента ефективност. По този начин до червото достига по-малко пигмент. Синдромът на Жилбер е широко разпространен - сред 8 процента от населението. Няма страшно, тъй като този ензимен дефект не предизвиква никакви оплаквания. Единственият страничен ефект е: непоносимост към парацетамола, затова е препоръчително да се избягва.