Друга причина за жълтеникава купчинка са проблеми с чревните бактерии - когато не работят правилно, не се образува и кафяво. При приемането на антибиотик или при диария цветообразуването също може да се пообърка.
СВЕТЛОКАФЯВО ДО СИВО: Ако по пътя на свързването между черния дроб и червата се получи свиване или притискане (най-вече след жлъчния мехур), кръвният пигмент не може да стигне до изпражнението. Свиването на проходите никога не е на добре, затова при сив цвят на изпражнението трябва да се отиде на лекар.
ЧЕРНО ИЛИ ЧЕРВЕНО: Съсирената кръв е черна, чистата, прясната е червена. Този път обаче не става дума само за пигмента, който може да бъде превърнат в кафяво. В образуването на тези цветове участват цели кръвни телца. При хемороиди светлочервеният цвят не е причина за безпокойство. Всичко, което изглежда по-тъмно обаче, трябва да се види от лекар - освен ако предишния ден на масата не е имало червено цвекло.
КОНСИСТЕНЦИЯ
Бристолската скала на изпражненията съществува от 1997 година. Така че, като се замислим за милионите години съществуване на изхождането (дефекацията), тя вече не изглежда толкова стара. Тази скала показва седем различни консистенции, в които може да се появи изпражнението. Такава информация е изключително полезна, тъй като повечето хора не говорят с удоволствие за начина, по който изглежда купчинката им с изпражнения. На тази мълчалива свенливост няма защо да се гледа критично - не е задължително да се говори за всичко. Проблемът възниква, когато хората с болестни симптоми в изхождането не ги разпознават като сигнал за опасност. Едно здраво храносмилане, при което изпражнението накрая съдържа оптимално количество вода, отвежда до тип 3 или тип 4. Другите форми не би трябвало да са на дневен ред. Ако пък са, може да изясните при някой лекар дали например нямате непоносимост към някои храни, или трябва да се противопоставите някак си на запека. Скалата е дело на английския доктор Кен Хийтън.
Тип 1:
Единични твърди топчета като орехи (трудно може да бъдат разрязани).
Тип 2:
Във форма на наденица, но на бучки.
Тип 3:
Като наденица, но с пукнатини по повърхността
Тип 4:
Като наденица или змия, гладки и меки (NB: като паста за зъби).
Тип 5:
Меки и разлети като петна с ясно очертани краища.
Тип 6:
Пухкави парченца с дрипави краища, кашаво изпражнение.
Тип 7:
Водни, без твърди съставни части, изцяло течни.
Това, към кой тип принадлежат изпражненията на даден човек, може да подскаже времето, за което несмлените частици от храната се транспортират от червото. При тип 1 на остатъците от храносмилането им трябват сто часа (запек), на тип 7 - около десет часа (диария). За най-благоприятен се смята тип 4, защото притежава оптималното съотношение вода - твърдо тяло. Който в тоалетната открие тип 3 или тип 4, може също така да наблюдава колко бързо формацията потъва във водата. Не трябва веднагически да потъне на дъното на тоалетната чиния, защото тогава вероятно съдържа прекалено много храна, която не е смляна правилно. Ако изпражнението не потъва толкова бързо, в него има газови балончета, които му позволяват да се носи над водата. Те идват от чревни бактерии, които в повечето случаи вършат смислена работа, и това е добър знак, ако иначе няма оплаквания от газове.
Това беше малко четиво за изпражненията, скъпи читатели. Тирантите отново може да бъдат отпуснати, очилата - спуснати спокойно към любимото си място на носа. Работата на крайната част на дебелото черво (ректума) слага край на първата глава. Обръщаме се към електрическата мрежа на живота: нервите.
2
НЕРВНАТА СИСТЕМА НА ЧЕРВОТО
Има места, на които безсъзнателното граничи със съзнателното. Седим си в хола и си обядваме. И не забелязваме, че само на няколко метра от нас, в съседния апартамент, си седи друг човек, който също яде нещо. Едва когато чуем някое и друго чуждо поскърцване по пода, се замисляме и за нещата извън нашите четири стени. В тялото ни също има такива сектори, от които нищо не разбираме. Какво работят нашите органи цял ден, ние не знаем. Ядем парче торта: в устата все още я усещаме, същите възприятия имаме и в първите сантиметри при преглъщането, но след това - бам! - и тортата ни я няма. Всичко изчезва в област, която медицински обективно се нарича „гладка мускулатура“.