Гладката мускулатура не се контролира съзнателно. Под микроскоп тя изглежда различно от мускулатурата, която можем да управляваме съзнателно - като, да речем, бицепса. Двуглавия мишничен мускул можем да стягаме и отпускаме когато и колкото си поискаме. При контролируемите мускули и най-малките влакна са структурирани така, сякаш са чертани с линеал.
Подгрупите на гладката мускулатура оформят органично преплетени мрежи и се движат на хармонични вълни. Гладката мускулатура обгръща също и кръвоносните съдове - това е причината за изчервяването при някои хора, когато се срамуват. При емоции като срама гладката мускулатура се отпуска и по този начин веничките на лицето се разширяват. При много хора стресът има обратен ефект - той причинява свиване на мускулите, заобикалящи кръвоносните съдове, те се смаляват и притокът на кръв се ограничава - това може да доведе до високо кръвно.
Червото е обвито с три слоя гладка мускулатура. По този начин то може да се придвижва изключително плавно на различни места и с различна хореография. Хореографът на тези мускули е самата нервна система на червото. Тя управлява всичко протичащо в храносмилателната система и е изключително самостоятелна. Дори и да се прекъсне връзката между нея и мозъка, всичко продължава да си действа бодро храносмилателно - такъв феномен не се среща никъде в тялото. Краката биха станали неподвижни, белите дробове не биха могли да дишат. Жалко е, че не осъзнаваме работата на тези своенравни нервни влакна. Едно оригване или пръцване може да звучи смешно, но съпътстващото го движение изглежда толкова филигранно - като на балерина.
Как органите ни транспортират храната
А сега каня всички да проследим парчето торта преди и след „бам!“.
Очи
Частиците на светлинния поток, които отскачат от парчето торта, се натъкват на зрителните нерви и ги активират. Това „първо впечатление“ се изпраща през мозъка към зрителната кора. Тя се намира във вътрешността на главата, малко под вързана нависоко конска опашка. Тук от нервните сигнали мозъкът сглобява картина - и едва сега виждаме парчето торта. Тази вкусна информация се предава по-нататък: към централата на слюнчените жлези, и така ни потичат лигите. А при вида на това вкусно нещо стомахът ни, изпълнен с очакване, ливва малко стомашна киселина.
Нос
Ако бръкнем с пръст в носа си, ще забележим, че нагоре той има продължение, но ние не можем да стигнем дотам. Тук се намират обонятелните нерви. Те са покрити със защитен слой от слуз. Всичко, което помирисваме, трябва първо да се разтвори в слузта - иначе няма да стигне до нервите.
Обонятелните нерви са експерти - за различните видове миризми има отделни рецептори. Понякога те с години се размотават в носа, докато най-накрая влязат в акция. Когато това се случи и една-единствена обонятелна молекула момина сълза се закачи за чакащия рецептор, той гордо извиква към мозъка: „Момина сълза!“. След това няколко години може пак да стои без работа. Кучетата например имат необяснимо много повече обонятелни клетки от хората, въпреки че поначало нашите съвсем не са малко.
За да можем да помиришем нещо от тортата, отделни молекули от парчето трябва да дрейфуват във въздуха и при вдишване да ги издърпаме в ноздрите си. Възможно е това да са ароматни вещества от ванилова извара, малки пластмасови молекули от евтини вилици за еднократна употреба или пък изпарили се алкохолни ухания от ромовия пълнеж. Обонятелният орган е изкусен химически дегустатор. Колкото по-близо до устата си приближим вилицата с тортата, толкова повече разтворени тортени молекули ще нахлуят в носа ни. Ако в последните сантиметри усетим следи от алкохол, ръката може за малко да се отдръпне, очите отново да направят инспекция, устата да зададе въпроса дали в тази торта изобщо трябва да има алкохол, или е развалена. Последната благословия е ОК: отвори уста, лапни вилицата и балетът започва.
Уста
Устата е областта на суперлативите. Най-силният мускул на нашето тяло е челюстният мускул, най-подвижният набразден мускул в тялото е езикът. Задружно двамата не само могат силно да раздробяват и смачкват, но и да изпълняват ловки маневри. Добър колега в царството на суперлативите е и зъбният емайл - той е най-здравият материал, който произвежда човекът. Това ни е необходимо, тъй като с челюстта си можем да оказваме натиск върху кътника до 80 килограм сила - тежест, която горе-долу отговаря на теглото на възрастен мъж! Ако сме поели много твърда храна, преди да преглътнем, оставяме почти цял футболен отбор ритмично да подскача върху нея. При хапката торта не се налага да се използва тази максимална сила - достатъчни са само няколко момичета с пачки и палци.