Всеки поне веднъж е чувал домашния си помощник: това е къркоренето на стомаха и този звук идва не толкова от него, колкото от тънкото черво. Не къркорим, защото сме гладни, а защото само в интервала между храносмиланията най-сетне има време да се почисти! Когато стомахът и тънкото черво са празни, пътят е чист и домашният помощник може да запретне ръкави. При дълго полюшващия се стек то трябва да изчака, преди да започне с почистването. Едва след шестчасовото му пребиваване в стомаха и около пет часа в тънкото черво може да се чисти след стека. Не е нужно акцията по почистването винаги да се чува, понякога тя е шумна, понякога по-тиха - в зависимост от това колко въздух е попаднал в стомаха и в червото. Ако през това време хапнем нещо, акцията веднага се прекратява. Все пак нещото трябва да бъде смляно на спокойствие, а не да минава през кръстосан разпит. Който си похапва често, не оставя време за почистването. Това наблюдение дава основание за съвета на някои диетолози: да се прави петчасова пауза между всяко ядене. Дали при всеки трябва да са точно пет часа, все още не е доказано. Който дъвче правилно, оставя по-малко работа за домашния си помощник и може да се вслуша в корема си, когато става дума за следващото ядене.
Дебело черво
В края на тънкото черво се намира така наречената илеоцекална клапа. Тя отделя тънкото от дебелото черво, тъй като двете имат доста различни възгледи за работата. Дебелото черво по-скоро е наш благодушен и по-лежерен съвременник, неговото мото не е задължително „Напред и все напред!“ - случва се понякога да върне остатъци от храна и назад, а после отново да продължи напред. Според преценката на момента. При него няма трескав домашен помощник. Дебелото черво е спокойният дом за чревната ни флора. Ако някакъв несмлян екземпляр бъде изметен в неговата посока, самото то се захваща с него.
Дебелото черво работи по-бавно, защото трябва да се съобразява с няколко участници едновременно: на мозъка ни невинаги му се ходи до тоалетната, чревните ни бактерии искат достатъчно време, за да поемат несмляната храна, а останалата част от тялото настоява да му бъдат върнати взетите назаем храносмилателни течности.
Каквото стигне до дебелото черво, вече по нищо не напомня на парчето торта — а и не трябва. От тортата са останали някои плодови фибри от черешката върху сметаната и храносмилателни сокове, които тук се резорбират отново. Когато сме много уплашени, мозъкът стряска дебелото черво. Тогава то вече няма достатъчно време, за да резорбира течността, и резултатът е стресова диария.
Въпреки че дебелото черво (както и тънкото) е гладка тръба, на картинките винаги се изобразява като един вид перлена огърлица. Откъде идва това? Когато коремът бъде отворен, дебелото черво наистина изглежда така. Но това се дължи единствено на факта, че то отново танцува своя танц на забавен каданс. Също както и тънкото черво, при омесването на кашата дебелото черво образува вдлъбнатини, за да може да я задържи в тях - и в тази поза то остава доста дълго, без да се движи. Тя прилича на позата на уличен мим, застинал в една позиция. Междувременно червото се отпуска за кратко и образува вдлъбнатини на други места, където отново застива за дълго време. Затова учебниците остават при версията за перлената огърлица... Който в последния миг е примигнал на общата снимка на класа, по същия начин си остава с глуповатото изражение в ученическия албум.
Три-четири пъти на ден, сериозно мотивирано, дебелото черво събира сили и придвижва сгъстената хранителна каша напред. Който предложи достатъчно маса, успява да отиде до тоалетната три-четири пъти на ден. При повечето хора съдържанието на дебелото черво стига за едно ходене до клозета на ден. Статистически погледнато, ходенето три пъти седмично също е в рамките на здравословното. Дебелите черва на жените обикновено са малко по-лениви от тези на мъжете. Медицината все още не знае на какво се дължи това - във всеки случай хормоните не са главната причина.
От вилицата с тортата до купчинката изминава средно един ден. Бързите черва се справят за осем часа, а по-бавните за три и половина дни. Поради смесването части от тортата може да напуснат зоната на комфорт на дебелото черво след дванайсет, други след четирийсет и два часа. Докато консистенцията е наред и няма оплаквания, спокойно храносмилащият човек не трябва да се притеснява. Даже напротив, според едно холандско проучване при хората, които спадат към фракцията „Един път на ден или по-рядко“ или имат склонност към запек, рискът от развиване на определени чревни болести е по-малък. Верни на мотото на дебелото черво: „Силата е в спокойствието“.