Кисело оригване
Стомахът също може да се спъва. Неговата гладка мускулатура може да прави грешки при придвижването точно както набраздената мускулатура на краката. Ако стомашна киселина се озове на места, които не са приспособени за нея, се получава изгаряне. При киселото оригване стомашна киселина и храносмилателни ензими стигат до гърлото, а при киселини в стомаха - само до началото на хранопровода, като предизвикват парене в областта на гръдния кош.
Причината за оригването не е по-различна от тази за спъването: това са нервите. Те регулират мускулатурата. Когато очните нерви не възприемат едно стъпало, нервите на краката биват информирани погрешно, краката се движат, сякаш няма препятствие - и ние се спъваме. Когато храносмилателните нерви получат грешна информация, не задържат стомашната киселина, а я оставят да потегли на заден ход.
Преходът от хранопровода към стомаха е място със склонност към такова спъване - въпреки мерките за сигурност: „тесен хранопровод, фиксирано място в диафрагмата и завой към стомаха“, винаги може нещо да се обърка. Около една четвърт от германците имат оплаквания в този сектор. И това не е ново модно явление: при номадски народи, които живеят както преди стотици години, също се регистрират сходни високи нива на киселини в стомаха и оригване.
Ето къде е проблемът. В областта на хранопровода и стомаха две различни нервни системи трябва да работят в тясно сътрудничество - нервната система, идваща от мозъка, от една страна, и нервната система на хранопровода, от друга. Нервите от мозъка регулират например сфинктера между хранопровода и стомаха. Наред с това мозъкът оказва влияние и върху образуването на киселини. Нервите на храносмилателната тръба се грижат за хармоничното й движение надолу и чрез хилядите преглъщания на слюнки на ден да остане приятно чистичка.
Практическите съвети срещу киселини в стомаха и кисело оригване целят да върнат тези две нервни системи в правия път. Дъвченето на дъвка или пиенето на чай подпомагат храносмилателната тръба, тъй като малките глътчици показват на нервите правилната посока: към стомаха, не обратно. Техники за отпускане съдействат мозъкът да изпраща на нервите по-малко трескави заповеди. В най-добрия случай това гарантира ритмичното затваряне на сфинктера и образуването на по-малко киселини.
Цигареният дим активира области в мозъка, които се стимулират и при ядене. Може и да се чувстваме добре, но без причина произвеждаме повече стомашна киселина и при това сфинктерът на хранопровода се отпуска. Затова много често отказването на цигарите помага при неприятното оригване и киселините в стомаха.
Хормоните по време на бременност също са в състояние да предизвикат такава бъркотия. Принципно те трябва да държат матката по-отпусната и да се грижат за комфорта й до момента на раждането. Това въздействие те обаче имат и върху сфинктера на хранопровода. Резултатът е разхлабване на стомашната клапа, която заедно с натиска от сводестата долна част на корема позволява на киселините да се изкачват нагоре. Който използва противозачатъчни с женски хормони, като страничен ефект може да очаква киселинно оригване.
Цигарен дим или хормони по време на бременност - нервите ни не са изцяло изолирани електрически кабели. Те са органично вплетени в тъканите ни и реагират на всички вещества около тях. Затова някои лекари препоръчват отказване от храни, които намаляват силата на затварящия се сфинктер: шоколад, люти подправки, алкохол, захарни бомби, кафе и така нататък.
Всички тези субстанции въздействат върху нервите ни, но съвсем не е задължително при всеки човек да предизвикват киселинни спъвания. Въз основа на свои проучвания американски учени препоръчват всеки сам за себе си да пробва спрямо кои храни нервите му са най-чувствителни. Така няма да се налага съвсем ненужно да се лишаваме от всичко.
Чрез медикамент, който не е бил допуснат на пазара поради страничните си ефекти, е открита една интересна взаимозависимост. Този медикамент блокира нервите на мястото, на което иначе глутаматът се свързва с тях. Глутаматът е широко известен като овкусител (вкусов катализатор). Но той също се освобождава от нервите. При нервите на езика глутаматът води до интензификация на вкусови сигнали. В стомаха обаче той може да предизвика неразбория, тъй като нервите не знаят със сигурност дали идва от техните колеги, или от китайския ресторант. Затова идеята за собствен експеримент гласи: отказване от храни, богати на глутамат, за известно време. За целта в супермаркета трябва да извадим очилата за четене и да погледнем миниатюрните думички в списъка със съставки. Често глутаматът се крие в загадъчни словесни създания като „мононатриев глутамат“ или подобни. Ако усетим подобрение - добре. Ако ли не, поне известно време сме живели по-здравословно.