Повръщането не е спъване. Повръщането върви по прецизен план. То е майсторско постижение. Милиони малки рецептори тестват стомашното ни съдържание, изследват кръвта ни и обработват впечатленията ни от мозъка. Всяка информация се събира в огромна мрежа от нервни нишки и се изпраща на мозъка. Той може да прецени информацията. В зависимост от това колко тревожно бие камбаната, се взима решението: повръщане или не. Мозъкът информира за решението си избраните мускули, които се залавят за работа.
Ако по време на повръщането гледаме на скенер стоте души, ще получим сто пъти една и съща картина: алармираният мозък активира мозъчната област, отговаряща за повръщането, и поставя телесния шалтер на позиция „спешен случай“. Ставаме бледи, защото кръвта е изтеглена от бузите и отива в стомаха. Кръвното ни пада и сърдечният ритъм става по-бавен. Накрая идва почти сигурният предвестник: слюнката. Тя се образува в устата в големи количества от момента, в който мозъкът я е информирал за актуалното състояние. Така ценните зъби трябва да бъдат предпазени от стомашната киселина.
Сега вече стомахът и червото се движат на нервни малки вълни - в лек пристъп на паника те бутат съдържанието в напълно противоположна посока. Това обратно гребане ние не можем да го усетим, защото се извършва в безсъзнателната гладка мускулатура. Точно по това време обаче много хора съвсем интуитивно усещат, че е настъпил мигът да си намерят съдинка.
Празният стомах не помага срещу повръщане, тъй като тънкото черво може също така да изпразни съдържанието си. За тази цел стомахът допълнително отваря вратата си и позволява на съдържанието на тънкото черво да се върне. При такъв голям проект всички трябва да работят заедно. Когато тънкото черво изведнъж натисне съдържанието си срещу стомаха, този натиск раздразва чувствителните стомашни нерви. Те от своя страна изпращат сигнали към централата на повръщането в мозъка. Сега е ясно: всичко е готово за... повръщане.
Белите дробове си поемат дълбоко въздух, дихателните пътища се затварят. Стомахът и отворът към хранопровода изведнъж се отпускат и започват да притискат диафрагмата и мускулатурата на коремната стена на тласъци, сякаш сме туба паста за зъби. Цялото съдържание от стомаха се изстисква от нас. Енергично, винаги навън!
Защо повръщаме и какво да направим срещу това
Човеко-животните специално са създадени така, че да могат да повръщат. Към нашите можещи да повръщат колеги спадат маймуните, кучетата, котките, прасетата, рибите, а и птиците. Неспособни да повръщат са мишките, плъховете, морските свинчета, зайчетата, конете. Техният хранопровод е прекалено дълъг и тесен. Освен това им липсват нерви с дарба за повръщане.
Животни, които не могат да повръщат, при приемането на храна се държат по-различно. Плъховете и мишките „гризат“ храната си. Отгризват малки късчета, проверяват и продължават да ядат едва когато са се убедили, че първата тествана хапка не им е навредила. Ако е отровна, обикновено само им прилошава. А и се научават повече да не вкусват от тази храна. Освен това гризачите разграждат отровите по-добре, тъй като в черния им дроб има повече ензими за целта. Конете обаче дори не могат да гризат. Когато нещо вредно попадне в тънкото им черво, това често е животозастрашаващо. Така че по принцип можем само да се гордеем, когато, плачейки, се сгъваме над тоалетната чиния.
По време на накъсаните тиради можем да използваме кратките паузи между повръщанията, за да си поблъскаме главите с размишления. Фамозната яйчена салата на номер 32 се е държала удивително добре на връщане от краткото пътуване до стомашното царство: няколкото парченца яйце, грах и макарони се разпознават ясно. 32 си мисли отрезвен: „Трябва да съм дъвкал особено зле“. Малко след това следващата вълна предлага аранжимент от малки частички. Ако нашето повръщано съдържа разпознаваеми парченца, с голяма вероятност те идват от стомаха, а не от тънкото черво. Колкото по-фини, по-горчиви или по-жълтеникави са, толкова по-сигурно е, че става въпрос за поздравителна пощенска картичка от тънкото черво. Ясно разпознаваемата храна наистина е била лошо сдъвкана - но поне рано е била катапултирана от стомаха и не е стигнала до тънкото черво.
Начинът на повръщане също ни казва някои неща. Дойде ли изневиделица, почти без предупреждение и още повече като силна вълна, значи става дума за стомашно-чревен вирус. Внимателните сензори първо преброяват с колко болестни причинители се срещат - и ако при броенето забележат: от тук нататък вече ни идват в повече! - дърпат аварийната спирачка. Преди тази вълна имунната система вероятно все още е можела да се погрижи, но сега това е работа на стомашно-чревните мускули.