4. Медикаменти против повръщане от аптеката действат по различни начини. Те могат да блокират рецептори в центъра за повръщане (същият ефект като джинджифила), да упоят нервите в стомаха и червото или да потиснат определени алармени сигнали. Медикаментите за потискане на алармите са почти идентични с лекарствата против алергии. И двата вида потискат аларменото вещество хистамин. Медикаментите против гадене имат по-силно въздействие в мозъка. Модерните противоалергични лекарства в последно време са толкова подобрени, че почти не стигат до него. Там потискането на хистамина предизвиква умора.
5. Р6! Това е акупунктурна точка, която вече е призната в ортодоксалната медицина, защото в научни изследвания за гаденето и повръщането е доказала доброто си въздействие - също и в сравнение с плацебо ефекта. Не знаем защо и как, но Р6 действа. Тази точка се намира два-три пръста под китката, по-точно между двете изпъкващи сухожилия на предлакътницата. Ако няма акупунктурист наблизо, нежно погалете точката няколко пъти, докато не почувствате подобрение. Това може и да не е документирано в съответните студии, но пък е заслужаващ си автоексперимент. Според традиционната китайска медицина тази точка активира енергийни пътища, които минават през ръцете и сърцето, отпускат диафрагмата и продължават пътя си към стомаха или още по-нататък - към таза.
Не всички съвети действат при всички причинители на позиви за повръщане. Средства като джинджифила, аптечните продукти или Р6 могат да помогнат - при емоционално повръщане е най-добре човек да си построи сигурно гнездо на своя собствен, вътрешен буревестник. Чрез техники за отпускане или дори чрез хипнотерапия (при истински хипнотерапевт, а не при някой несериозен хипнотизатор!) нервите ни могат да се тренират и да станат по-силни и „по-дебелокожи“. Колкото по-често и по-дълго човек се упражнява, толкова по-добър става - малък глупав стрес в офиса или изпити ще ни заплашват по-малко, когато не ги оставяме да ни доближат застрашително.
Повръщането никога не е наказание от страна на стомаха! По-скоро е знак, че мозъкът и червото се жертват за нас до краен предел. Те ни предпазват от незабелязани отрови в храната, свръхпредпазливи са с очно-ушните ни халюцинации при пътуване или пестят енергия, за да решават проблеми. Гаденето ни служи за компас в бъдещето. Какво е добре за нас? Какво не е?
Ако не знаем откъде точно идва гаденето, добра идея е просто да му се доверим. Същото важи и когато сме яли нещо лошо, но не повръщаме. В тези случаи не е за препоръчване изкуствено да предизвикваме нещата - дали с пръст-в-устата, солена вода или стомашна промивка. А при приемането на химикали като киселини или пенообразуващи може да се постигне направо обратен ефект. Пяната с удоволствие ще се отправи именно към белите дробове, а киселината ще получи възможността да разяде хранопровода за втори път. Затова от края на 90-те така нареченото форсирано повръщане в спешната медицина е до голяма степен премахнато.
Истинското гадене произлиза от хилядолетна програма, която притежава компетентността да взима юздите от ръцете на съзнанието. Съзнанието ни понякога е възмутено, даже шокирано от това видимо отнемане на властта - всъщност имаше намерение във весела компания да си пие текилата, а сега какво? Но тъй като най-често съзнанието докарва тялото до това повръщащо дередже, понякога се налага да предаде фронта.
Ако повръщането е причинено от ненужна предпазливост, съзнанието отново бива допуснато на масата на преговорите, за да изиграе своите антиповръщащи жокери.
Запек
Запекът е като ___. Чакаме нещо, което просто не ____. Често трябва да вложим доста, доста сила. За цялото това старание оставаме с едни мижави •••. Или става, но просто много рядко.
От десет до двайсет процента от германците имат запек. Който иска да принадлежи на тази клика трябва да е изпълнил най-малко следните две условия: да ходи до тоалетната по-рядко от три пъти в седмицата. Една четвърт от ходенията да са трудни, често в порции от малки топченца, които се изкарват със сила, и до успеха да се стига с чужда помощ (с препарати и трикове), да няма усещане за олекналост след излизане от тоалетната.
При запек нервите и мускулите на червото вече не работят така целенасочено спрямо една точка. В повечето случаи храносмилането и транспортирането все още функционират с нормална скорост, но накрая дебелото черво не може да достигне консенсус дали нещо трябва да излезе веднага или може да се позабави.