Един от най-показателните признаци на запека е не колко често, а колко трудно се ходи до тоалетната. Всъщност по време на усамотяването на тихото местенце трябва да сме спокойно отпуснати - в противен случай може да се стигне до крайно неудоволствие. Има запеци на различни нива: бързо отминаващи запеци при пътуване, болест или в периоди на стресови ситуации и упорити запеци, които клонят към дългосрочен проблем.
Почти на всеки втори от нас са му познати запеците при пътуване: най-вече през първите дни ни е изключително трудно да се изходим прилично. Причините може да бъдат различни, но в повечето случаи всичко се свежда до едно: червото е създание на навика. Чревните нерви отчитат кои неща обичаме да ядем и приблизително по кое време. Те знаят колко се движим и колко вода пием. Отбелязват кога е ден и кога е нощ и кога ходим до тоалетната. Ако всичко върви добре, те си работят бодро и активират чревните мускули за храносмилане.
Когато потеглим на път, мислим за много неща: взимаме си ключовете, изключваме кухненската печка, избираме книга или музика, за да поддържаме мозъка си в добро настроение. Само за едно нещо почти винаги забравяме: за нашето черво, създанийцето на навика. То предано и неотлъчно си върви с нас, но изведнъж се оказва незаслужено пренебрегнато. Целия ден сме на опаковани сандвичи, странна самолетна храна или нови видове подправки. Във времето за обяд сме в задръстване или на гишето за билети. Не пием обичайното количество течности от страх да не се наложи прекалено често да посещаваме тоалетната, а въздухът в самолета ни изсушава още повече. На всичкото отгоре трябва да понесем и капризите на часовата разлика, даже преобръщането на деня и нощта.
Нервите на червото забелязват тази извънредна ситуации. Те са объркани и първоначално спират да работят за кратко, докато не им се даде сигнал, че могат да продължат трудовия процес. Дори ако червото успешно се е справило със задачите си въпреки бъркотията и ни даде знак, че е време за тоалетната, ние допълнително му тровим живота, като го потискаме с аргумента: това не е точният момент. Но нека сме честни: истинската причина се крие в синдрома „това не е моята тоалетна“. Който страда от него, не обича да доверява работата си на чужди отходни места. Най-мъчителни са обществените тоалетни. Обикновено прибягваме до тях само с допълнителна уговорка - да си построим скъпоструваща „скулптура кресло“ от тоалетна хартия и да се държим на поне десет метра от тоалетната чиния. При силен „това не е моята тоалетна“ синдром дори и тази технология не помага - не можем да се отпуснем достатъчно, за да си свършим работата като същества с навици. Така една почивка или бизнес пътуване може да се превърне в кошмар.
С няколко малки трика хората с кратки или по-леки фази на запек могат така да мотивират червото си, че освободено от стреса, то отново да запретне ръкави:
1. Има определени храни, които леко побутват чревната ни стена и я стимулират да работи: богатите на баластни вещества. Тези вещества не се храносмилат в тънкото черво и могат любезно да почукат на стените на дебелото черво, за да го уведомят, че се е появил желаещ да бъде транспортиран по-нататък. Най-добри резултати дават псилиумът и малко по-вкусните сливи. Те съдържат не само баластни, но и активни вещества, които издърпват повече течност в червото - по този начин нещото става по-меко и по-еластично. Минават два-три дни, докато настъпи цялостното въздействие. Може да започнете с тези храни или един ден преди тръгването, или първия ден от почивката - според собственото ви усещане за сигурност и комфорт. Ако куфарът ви е без отделение за сливи, позволено е да се заменят с баластни вещества, съдържащи се в таблетки или в прахчета, купени от аптеката или дрогерията. Трийсет грама баластно вещество не тежат толкова много, колкото името им ни кара да си представяме, а това е количество, напълно достатъчно за един ден.
Който иска да се изхитри, може да пробва следното: баластни вещества, които не се разтварят във вода и стимулират по-енергични движения; те обаче често предизвикват болки в корема. Баластните вещества, разтварящи се във вода, не са толкова силни в стимулирането на движения, но пък правят химуса по-еластичен и са по-поносими. Природата много вещо е конструирала това: обвивката на растенията съдържат големи количества неразтворими във вода баластни вещества, докато сърцевината на плода предоставя по-разтворими във вода елементи.
Баластните вещества не постигат голям ефект, когато се пият малко течности: без вода те остават твърди бучки. С вода се надуват като топки за игра и тогава отегчената чревна мускулатура вече има какво да прави, докато мозъкът гледа филми на телевизора в самолета.