Осмотичните разхлабителни използват именно тази балансираща справедливост. Те съдържат определени соли, захари или къси молекулни вериги, които стигат чак до дебелото черво. По пътя си извличат вода от дебелото черво, повличат я със себе си и така улесняват ходенето до тоалетната. Прекали ли се с всичко това, поетото количество вода се увеличава. Диарията е сигурен знак, че са взети повече от необходимото разхлабителни.
Вие самите трябва да решите какви „водоизвличащи“ разхлабителни средства да изберете - соли, захари или къси молекулни вериги. Соли като глауберовата сол например са по-скоро груби с нас. Ефектът им се появява съвсем внезапно и при по-често приемане тотално разбъркват реда на солите в организма ни.
Най-известната разхлабителна захар е лактулозата. Практически тя притежава двоен ефект: освен че извлича вода, храни и чревни бактерии. Тези малки същества могат да помогнат например чрез произвеждането на вещества, които играят ролята на омекотители на изпражненията или стимулират движението на чревната стена. Като страничен ефект обаче точно това може да създаде неприятности - преяли или грешни бактерии често произвеждат газове и довеждат до болки в корема и до подувания.
Лактулозата се образува от млечната захар (лактоза) - например при затоплянето на мляко. Пастьоризираното мляко се загрява за кратко и затова съдържа повече лактулоза от суровото мляко. Загрятото до свръхвисока температура мляко съдържа от своя страна повече от пастьоризираното и така нататък. Има и немлечни разхлабителни захари, например сорбитол. Някои плодове - сливи, круши или ябълки - съдържат сорбитол. Това е една от причините за имиджа на сливите на храносмилателен стимулатор и за предупреждението, че пиенето на прекалено много пресен ябълков сок може да доведе до диария. Тъй като в човешкия организъм сорбитолът, както и лактулозата, не се приема от кръвта, той често се използва за заместител на захарта. Тогава се казва Е420 и при бонбоните за кашлица (без захар) например е причина за указанието: „При прекомерна консумация може да има слабително действие“. След няколко часа сорбитолът има същия ефект като лактулозата, но като цяло показва по-малко странични ефекти (по-точно никакви неприятни подувания).
От всички разхлабителни средства най-добре се понасят късите молекулни вериги. Имат сложни имена, с които обичат да се кичат отделните молекулни вериги - например полиетиленгликол, съкратено ПЕГ. Те не объркват реда на солите така, както самите соли го правят, и рядко водят до подувания като захарите. Дължината на веригата е означена в името им: ПЕГ3350 е дълга толкова атома, че да има молекулно тегло 3350. Това е много по-добре от ПЕГ150, чиито вериги са твърде къси и съществува вероятност неволно да бъдат усвоени от червото. Това не е опасно, но е объркващо за него, тъй като полиетиленгликолът със сигурност няма място в нашето естествено меню.
Поради тази причина къси вериги като ПЕТ150 не се съдържат в разхлабителните средства, но пък се използват например в кремовете за лице. Там те изпълняват подобна служба: помагат на кожата да стане по-мека. Да причиняват вреди, е малко вероятно, но все още дискусията по този въпрос продължава. Разхлабителни като ПЕГ съдържат изключително несмилаеми вериги и може да бъдат взимани дълго време без проблеми - според редица нови научни изследвания не би трябвало да имаме страхове от пристрастяване или дългосрочни вреди. Някои научни резултати са близо дори до твърдението, че те подобряват защитната бариера на червото.
Осмотичните разхлабителни не действат само чрез влага, но и чрез маса. Колкото повече влага, обилно нахранени чревни бактерии или молекулни вериги има в червото, толкова повече то бива стимулирано да се движи. Това е принципът на перисталтичния рефлекс.
Великолепна купчинка чрез фекална пързалка
...звучи като чудесен начин за прекарване на свободното време: фекално пързаляне - забавно, но и малко оплескващо. Откривателят на вазелина Робърт Чезбро се е клел в едната лъжичка вазелин на ден. Яденето на вазелин е имало почти същия ефект като приемането на други богати на мазнини смазващи вещества (лубриканти) - при свръхдоза от несмлени мазнини те обгръщат транспортираните стоки и така помагат за по-лекото им извозване. Робърт Чезбро е живял до деветдесет и шест години, което е доста изумително, като се има предвид, че който яде всекидневно лубриканти, губи прекалено много разтварящи мазнините витамини. Те също биват обгърнати и извозени. По този начин се получава липса, която може да доведе до болести - най-вече когато това се прави много често и се прекалява. Вазелинът не влиза в списъка на официалните лубриканти (и изобщо не трябва да се яде), а най-известните лубриканти, като течен парафин, със сигурност не са убедително дългосрочно решение. Те имат смисъл само като временно решение - например при неприятни малки рани или хемороиди на изхода на червото. В този случай даже е добре да се погрижите изпражненията накрая да са по-меки, за да си спестите излишни болки или да не разкъсате нещо. За целта стават и гелообразуващи баластни вещества от аптеката, които са определено много по-малко опасни и по-поносими за тялото.