Или: „А може би само да пръцна?“. Тогава той прави това, на което е изключителен майстор чрез своето „съзнателно съзнание“: настройва ни спрямо средата. За целта той взима информация от очите и ушите и се консултира със собствения си богат опит. За секунди се формира първа преценка, която се изпраща светкавично от мозъка към външния сфинктер: „Видях, сега сме в хола при леля Берта - може би пръдните ще минат, ако ги оставиш съвсем тихо да се промушат. По-масивното и по-плътното ще изглежда по-скоро неловко“.
Външният сфинктер разбира и в знак на лоялност се затваря още по-здраво. Вътрешният сфинктер забелязва този сигнал и първоначално уважава решението на своя колега. Двамата се съюзяват и избутват пробната хапка в извивката за изчакване. Все някога трябва да излезе, но не тъкмо тук и още по-малко сега. След известно време вътрешният сфинктер просто ще опита още веднъж с друга пробна хапка. А дотогава нека си седим удобно на канапето: на аванта!
Вътрешният ни сфинктер е сериозно момче. Неговото мото е: „Което трябва да излезе, то трябва да излезе“. И тук няма какво толкова да се тълкува. От своя страна външният сфинктер трябва винаги да се занимава с капризите на външния свят: „Теоретично бих могъл да използвам чуждата тоалетна, или не, май е по-добре да се въздържа“; „Не се ли познаваме вече достатъчно добре, че да си позволим да пръцкаме един пред друг - трябва ли да съм първият, който ще разчупи леда?“; „Ако не отида до тоалетната сега, това ще стане чак довечера, но пък ще доведе до много неудобства през целия ден“.
Размишленията на сфинктера може би не звучат достолепно като за Нобелова награда, но всъщност поставят един от основополагащите въпроси, свързани с човешката ни същност: колко важен за нас е вътрешният ни свят и какви компромиси правим, за да се справим успешно с външния свят? Един стиска (дано устои на дявола!), за да не изпусне отвратителната миризма, докато, измъчван от болки в корема, се дотътри до къщи; друг се оставя да бъде измъкнат от баба за малкия пръст на семейното тържество и произвежда звучна пръдня като забавно магическо шоу. В дългосрочен план най-добрият компромис се намира може би някъде по средата.
Ако често си забраняваме да ходим до тоалетната, въпреки че е наложително, правим боязлив вътрешния си сфинктер и дори можем истински да го превъзпитаме. Околната мускулатура и той самият са били толкова често дисциплинирани от външния сфинктер, че вече са се обезсърчили. Когато комуникацията между двата сфинктера охладнее, може да се получат дори и запичания.
Без целенасочено потискане на ходенето до тоалетната това може да се случи на жени, докато раждат, като е възможно да се разкъсат фини нервни влакна, чрез които двата сфинктера обикновено общуват. Добрата новина е: и нервите също могат да зарастват. Няма значение дали щетите са причинени от раждане, или по някакъв друг начин, тук се предлага така наречената био-фийдбек-терапия. Така сфинктерите, които са се отчуждили един от друг, се научават отново да се разбират. Това лечение се провежда в подбрани гастроентерологични кабинети. Машина измерва колко продуктивно външният сфинктер работи съвместно с вътрешния. Получи ли се добре, човек бива възнаграден с определен звуков или зелен сигнал. Както във вечерно телевизионно състезание, когато сцената свети и звънти, ако отговорите правилно - само че не по телевизията, а при лекар и със сензорен електрод в дупето. Всичко това си струва. Когато Вътрешното и Външното отново се изяснят помежду си, човек много по-бодро посещава тихото местенце.
Сфинктери, рецептори, съзнание, дупешко-електродно-телевизионно-състезание - такива гениални детайли моят съквартирант не очакваше като отговор. Компанията от порядъчни студентки по икономика, които междувременно бяха дошли в кухнята ни за рождения ден - също. Въпреки това вечерта стана забавна, а аз разбрах, че много хора всъщност се интересуват от темата „Черво“. Възникнаха няколко интересни нови въпроса. Вярно ли е, че всички ние седим неправилно на тоалетната? Как да се оригваме по-лесно? Защо ние можем да се сдобиваме с енергия от стек, ябълка или пържени картофи, докато една кола понася само определени видове бензин? За какво служи сляпото черво и защо изпражненията имат винаги един и същ цвят?