Toxoplasma gondii спадат към паразитите, защото не живеят на някое малко островче на земята и не изсмукват води и растения - за да съществуват, на тях им е нужно малко островче в някой организъм. Ние, хората, ги наричаме паразити, защото не получаваме нищо в замяна. Поне нищо позитивно в смисъл на наем или симпатия. Точно обратното: възможно е да ни навредят, защото се занимават с нещо като „замърсяване на човеко-природата“.
При възрастни и здрави хора те не оказват толкова голямо въздействие. Някои ги забелязват като грипоидни симптоми, но повечето не забелязват нищо. След фазата на акутната инфекция токсоплазмите се нанасят в малки апартаментчета в тъканите ни и се отдават на един вид зимен сън. До края на живота ни си остават там, но пък са доста тихи наематели. Ако вече един път сме преминали през този процес, никога повече няма да получим нова инфекция. Може да се каже, че вече сме отдадени под наем.
Драматична обаче може да се окаже тази инфекция при бременни. Паразитите могат да достигнат до малкото човече чрез кръвта. Имунната система все още не ги познава и не е достатъчно бърза в залавянето им. Заразяването не е задължително, но когато се случи, може да доведе до сериозни увреждания и дори до помятане. Когато инфекцията е хваната навреме, може да се приложат медикаменти. Тъй като обаче малко хора разбират проблема, шансовете не са големи. Още повече че в Германия изследването за токсоплазмоза не е част от стандартния медицински протокол при бременност. Ако при първия преглед гинекологът ви започне да задава странни въпроси от рода на: „Имате ли котка?“, не се заблуждавайте, че това е просто салонен разговор. Трябва да сте благодарни, че до себе си имате добре образован професионалист.
Заради токсоплазмите котешките тоалетни трябва задължително да се чистят всеки ден, особено когато в дома има бременна (но не лично от нея!); суровото месо е табу, а плодовете и зеленчуците трябва да се измиват добре. Други хора с токсоплазмоза не е възможно да ни заразят. Инфекцията може да дойде само от малките обитатели на случайно скоро инфектирано котешко черво. Както вече казахме, те могат да се задържат за дълго време - също и по ръцете на стопаните на котки. Доброто старо миене на ръце е най-добрата защита.
Дотук добре! Като цяло изглежда, че токсоплазмите са нелюбезни до степен на досадни човечета (само някоя жена да не е бременна в този момент). В продължение на години те почти не са били обект на внимание - докато безстрашните плъхове на Джоан Уебстър не променили всичко. Когато през 90-те години на миналия век Джоан Уебстър правела проучвания в Оксфордския университет, провела прост, но гениален експеримент. Поставила четири кутии в малко заграждение. В един от ъглите на всяка кутия сложила купичка с определена течност: урина на плъхове, вода, урина на хамстери и котешка урина. Даже и плъховете, които никога през живота си не били виждали котка, отбягвали котешката урина. Те се ръководят от биологична програма, която им казва: „Ако на това място се е изпишкал някой, който иска да те изяде, нямаш работа там“. Освен това гризачите имат още едно мото, което гласи: „Когато някой те сложи в странно ограждение с кутии с урина, бъди скептичен“. Като цяло всички плъхове се държали по сходен начин: бързо изследвали странната околна среда и след това се оттегляли в кутията с по-безопасна урина.
При опитите на Уебстър обаче имало и изключения: плъхове, които изведнъж започнали да се държат коренно различно. Без никакъв страх те изследвали цялото ограждение и противно на всички вродени инстинкти се отправяли директно към кутията с котешката урина, където съвсем спокойно прекарвали известно време. След продължителни наблюдения Уебстър установила, че тези плъхове предпочитат точно тази кутия пред другите. Сякаш не ги интересувало нищо друго освен смесена котешка урина. Мирис, който бил запаметен като смъртна опасност, изведнъж започнал да се усеща като привличащ и интересен. Животните се превърнали в освободени от задръжки фенове на собствената си гибел. Уебстър обаче знаела единствената разлика между тези и нормалните плъхове - безумно храбрите били заразени с токсоплазми. Неразбираемо умен и сполучлив ход на паразитите: те накарали плъховете буквално да се напъхат в устата на котката.