При изследването на междинни гостоприемници на токсоплазми е установено, че апартаментите на дребните дремещи обитатели често се намират в мускулите и в мозъка. В мозъка - в низходящ ред спрямо тяхната честота - се откриват точно на три места: в амигдалата, в центъра на обонянието и в мозъчната част точно зад челото. Както вече казахме, амигдалата е отговорна за възприятието на страх, а центърът на обонянието вероятно се е погрижил за новата любов на плъховете към котешката урина. Третата мозъчна част е по-сложна.
Тази част на мозъка всяка секунда създава нови възможности. Ако на човек, свързан с мозъчен скенер, започнем да задаваме въпроси например за вярата, за личността и морала или го накараме да решава сложни и предизвикателни когнитивни задачи, на скенера се вижда подчертана активност в тази част на мозъка. Една от теориите, предложена от изследователите на мозъка, гласи, че всяка секунда там се скицират много проекти. „Бих могъл да вярвам в религията, която моите родители са ми завещали. По време на конференцията бих могъл да започна да ближа масата пред мен. Бих могъл да чета книга и заедно с това да пия чай. Бих могъл да облека това куче в смешни дрехи. Бих могъл да изпея песен пред работеща камера. Бих могъл сега да карам със сто и петдесет километра в час. Бих могъл да взема това бръснарско ножче.“ Всяка секунда стотици възможности - която и да спечели, ще бъде включена в действие.
Така че, ако един паразит има план, логично е да се установи точно на това място. Оттук ще е възможно да се насърчат саморазрушителните тенденции и да се отслабят механизмите, потискащи този начин на действие.
Изследването не би било „из-следване“, ако прекрасният експеримент на Джоан Уебстър не бе повторен върху хора. Но този път хора, които е трябвало да душат различни животински урини. И така: мъжете и жените с токсоплазмозна инфекция оценяват миризмата на котешката урина различно от незаразените с паразити участници в експеримента. На мъжете им харесала повече, отколкото на жените.
Обонянието е едно от основните сетива. За разлика от вкусовите, слуховите и зрителните обонятелните впечатления не се контролират по пътя към съзнанието. По странен начин можем да сънуваме всички сетивни впечатления, но не и мириса. Сънищата винаги са безмирисни. Това, че миризмите пораждат чувства, го знаят не само токсоплазмите, но и прасетата, търсачи на трюфели. Миризмата на трюфелите е много близка до мириса на едно секси мъжко прасе от този вид. Когато една опиянена от любов женска подуши секси прасето, криещо се под земята, тя рови ли, рови... докато поднесе на своя стопанин разочароващо нееротичната гъба. Като се замислим колко фрустриращо трябва да е търсенето на такава една женска, високите цени на трюфелите изглеждат повече от справедливи. Във всеки случай е факт: миризмата предизвиква привличане.
На този ефект залагат и някои магазини. В професионалния жаргон това се нарича „арома маркетинг“. Една американска марка за дрехи дори използва полови феромони. Във Франкфурт периодично се появяват опашки от тийнейджъри пред затъмнения и разпръскващ омайно ухание магазин. Ако търговската улица се намираше по-близо до места със свободно движещи се прасета, бихме били свидетели на много забавни сюжети.
След като едно живо същество може да ни накара да възприемаме миризмите по различен начин, не е ли възможно да поражда у нас и други сетивни впечатления?
Съществува една болест, при която главният симптом е погрешно породени сетивни впечатления: шизофренията. Засегнатите от болестта имат чувството например, че мравки лазят по гърба им, въпреки че надлъж и нашир не се виждат никакви лазещи животинки; те чуват гласове, следват техните заповеди и понякога са изключително апатични. Около половин до един процент от хората са шизофреници.
Клиничната картина на тази болест все още не е напълно ясна в детайли. Повечето донякъде действащи лекарства залагат на това, че в мозъка се деактивира определено сигнално вещество, образувано в по-голямо количество: допаминът. Токсоплазмите имат гени, които съучастват в произвеждането на допамин в мозъка. Не всички болни от шизофрения са носители на паразити, което означава, че паразитите не са единствената причина за болестта, но сред засегнатите носителите на токсоплазми са горе-долу два пъти повече в сравнение с тези от групата на нестрадащите от шизофрения.
Теоретично Toxoplasma gondii може да ни влияе през мозъчните центрове за страх, обоняние и поведение. По-големият риск от нещастни случаи, от опити за самоубийство или шизофрения говори за това, че инфекцията не ни подминава, без да остави следи. Нужно е обаче още време, докато подобни открития започнат да се прилагат в медицинското всекидневие. Безспорно предположенията трябва да са научно доказани, а възможностите за терапия - по-добре проучени. Но това отнемащо прекалено много време отдаване на научната прецизност може да струва животи. Антибиотиците например също са стигнали до аптеките няколко десетилетия след тяхното първоначално откриване. А те също спасяват животи - по-добре е щяло да бъде контерганът или азбестът да са били тествани по-продължително, преди да се пуснат на пазара.