Не е добре дълго да оставяме паразитите да се чувстват като у дома си, но един път в живота може да се мине и през това. Учените предполагат, че „заразяването с глисти при деца“ в по-късен етап от живота им може да ги предпази от прекалено тежка астма или диабет. Така че: „Добре дошли, г-н и г-жо Глист“. Но моля, нека не прекаляваме с гостоприемството! Тези три неща, които никак не са забавни, може да се случат при неконтролирано нашествие на глисти:
1. Да не можем да спим добре, а през деня да сме разконцентрирани или по-чувствителни от обикновено.
2. Това, което червеите не искат (ние също), е да се объркат. Затова, когато не стоят там, където им е мястото, трябва да се махнат. Кой изобщо иска за гост червей с такава лоша ориентация?
3. Чувствителните черва (или когато глистите са хиперактивни) са склонни към раздразване. На това може да се реагира по различни начини - неходене до тоалетната, често ходене до тоалетната, болки в корема, главоболие, гадене (или нито едно от тези неща).
Разпознае ли се някой чревен домакин в някоя от гореспоменатите точки, означава - моментално на лекар! Той ще ви каже да употребите тиксо по начин, който не сте използвали в часовете по трудово. В зависимост от чара на лекаря това звучи горе-долу така: „Разтворете бузите на дупето си, залепете тиксото върху и около ануса и го отлепете. Донесете го в кабинета и го дайте на Джанин в приемната. Чао“.
Яйцата на глистите са малки топчета, които много добре се залепят на тиксо. Ако на Великден имахме огромен магнит, който да привлече всички яйца от градината, щяхме да спестим много време. Тъй като яйцата на глистите са доста по-малки от великденските, по-смислено е да съкратим търсенето. Важно е цялата акция да се проведе сутрин - тъй като тогава повечето яйца вече са снесени. Не е добре обаче, ако наводним или изчистим глистната чревна градина, преди да започнем търсенето на яйцата. И така - първото нещо, което трябва да се докосне до тази зона сутринта, е тиксото.
Под микроскоп лекарят вижда много овални яйца. В зависимост от това дали вече се развиват към ларви, те имат линия по средата. Тогава се предписва лекарство и аптекарката помага в борбата срещу заседелите се дразнещи гости. Едно такова типично активно вещество, нека го наречем мебендазол, има следната задна мисъл, позната ни още от детската градина: червеят смущава червото ми, следователно аз ще смущавам неговото. Лекарството се отправя на път от устата към ректума и тогава среща вероломните окупатори. И те имат усти, а също така и черва, значи, лекарството още веднъж поема по същия път: от устата до ректума. В червото на глистите мебендазолът нанася много повече вреди, отколкото в човешкото. Той подлага червеите на драстична диета, така че да не получават повече захар. Но за да живеят, те имат нужда от захар, което значи, че тази диета ще им бъде последна. Всичко това функционира малко на принципа: да не предлагаме нищо повече за ядене на непоканени и заседели се гости.
Глистите живеят дълго. Ако ги имаме и не можем да държим ръцете си далеч от устата, е редно поне да опитаме да държим броя на яйцата в околността колкото се може по-малък. Да сменяме чаршафите и бельото си всеки ден и да ги перем на поне шейсет градуса, да мием ръцете си, да успокояваме силния сърбеж с крем вместо с атака на пръстите. Моята майка се кълне, че червеите изчезват, ако ядем по скилидка чесън дневно. Никъде не открих проучвания по този въпрос, но няма такива и за обличането на яке при определени температури - и в това майка ми е както винаги права. Когато не всичко се получи, да не се отчайваме, да направим втори тур при лекаря си и да се радваме, че имаме едно толкова привлекателно черво.
За чистотата и добрите бактерии
Ние, хората, искаме да се защитим от всичко лошо. Никой доброволно не би пожелал да има салмонела или долен Helicobacter pylori. Дори все още да не познаваме всички - не искаме да приютяваме никакви нашишкващи бактерии, причинители на диабет или микроби, правещи ни нещастни. Най-сигурната защита срещу тях е чистотата. Внимателни сме със суровоядството, не целуваме всеки срещнат и измиваме причинителите на болести с гореща вода. Но чистотата невинаги е това, за което я смятаме.
Нека си представим чистотата в червото като чистотата в гората. Дори и най-амбицираният чистач не би изпробвал тук някой нов моп. Една гора е чиста тогава, когато цари баланс при полезните растения. Можем да помогнем на гората, като засадим нови растения с надеждата те да пораснат. Освен това можем да си изберем ценни растения от любимите ни и да се грижим за тях така, че те да се размножат и да станат големи. Понякога се появяват злобни вредители. Тогава трябва внимателно да се преценява. Ако нещо вече не върши работа, химическите бухалки влизат в играта. Пестицидите правят чудеса срещу вредителите, но не трябва да се използват като дезодорант.