Без собствените ни слюнчени обезболяващи обаче би било още по-зле! Когато дъвчем, ние произвеждаме повече слюнка, съответно и повече такива слюнчени вещества, което обяснява защо възпаленото гърло се чувства по-добре след хранене, а малките ранички във вътрешната част на устата болят по-слабо. И не само при хранене - дъвченето на дъвка например също ни осигурява доза обезболяващи в устата. А дори има научни изследвания, които доказват, че опиорфинът притежава и антидепресивно въздействие. Дали и слюнката е отчасти отговорна за успокояващия ефект и емоционалния ни комфорт, когато се храним? Изследването на болката и депресията през идните години може би ще може да ни отговори на този въпрос.
Слюнката предпазва чувствителната устна кухина не само от прекалено много болка, но и от прекалено много вредни бактерии. Това е работа на муцините например. Муцините са слузести вещества. Те се грижат за очарователното забавление на децата, когато установят, че благодарение на тях могат да правят сапунени балончета със собствената си уста. Муцините обвиват зъбите и венците ни със защитна муцинна мрежа. Ние я изпръскваме от слюнчените пъпчици горе-долу така, както Спайдърмен изстрелва паяжини от китката си. В мрежата се улавят бактериите, преди да са ни нападнали. Докато са хванати там, други антибактериални вещества получават възможността да избият вредните бактерии от слюнката.
Както при слюнчените обезболяващи и тук концентрацията на веществата - убийци на бактерии, не е прекалено голяма. Нашата слюнка няма намерение да ни предезинфекцира. В действителност ние се нуждаем от един основен отбор малки добронамерени същества в устата ни. Слюнката не унищожава изцяло някои безобидни бактерии, тъй като те заемат определено място - място, на което иначе биха се заселили опасни микроби.
По време на сън почти не произвеждаме слюнка. Това е страхотно за всички, на които им текат лигите по възглавницата - ако произвеждаха пълните 1 до 1,5 литра дневна слюнка и през нощта, това би било доста противничко хоби. Тъй като през нощта произвеждаме малко слюнка, сутрин много хора имат лош дъх или болка в гърлото. За микробите в устата осемчасовото оскъдно образуване на слюнка означава: сами сме, ще правим каквото си искаме. През това време нахалните бактерии се развихрят, а лигавиците в устата и гърлото са лишени от противопожарната система.
Точно поради това миенето на зъбите преди и след сън е един много умен механизъм. Благодарение на него вечер се намалява броят на бактериите в устата и нощта започва с едно не толкова бурно парти на микробната компания. А на сутринта остатъците от среднощното запиване се почистват. За щастие, слюнчените жлези се будят сутрин заедно с нас и веднага се залавят с производството! Първото парче хляб, както и четката за зъби истински стимулират обилното слюноотделяне и отстраняват микробите или ги транспортират надолу в стомаха. Оттук щафетата се поема от стомашната киселина.
Този, който и денем страда от лош дъх, може би не е успял да премахне достатъчно количество миризливи бактерии. Изкусни човечета с удоволствие се крият под новообразуваната муцинна мрежа, където са труднодостижими за антибактериалните слюнчени вещества. В такъв случай могат да помогнат четките за език, но продължителното дъвчене на дъвка също улеснява слюнката да тече нормално и муцинните скривалища да бъдат отмити. Ако всичко това не доведе до резултат, има още едно място, на което може да се търсят причинителите на лошия дъх. Но до тях ще стигнем след малко, след представянето на второто скрито място в устата.
Това място спада към типичните изненади - мислим си, че познаваме някого, и едва по-късно разбираме, че той притежава неочаквана, откачена страна. Елегантно фризираната франкфуртска секретарка вечер я намираме в интернет като собственичка на развъдник на порове. Срещаме китаристите на хевиметъл групата в магазин за вълна, защото плетенето е успокояващо и е тренировка за пръстите. Най-хубавите изненади идват след първото впечатление - точно така е и със собствения ни език. Когато се изплезим и в същия момент се погледнем в огледалото, не виждаме веднага едно цяло създание. И се питаме: Ей, този как ли продължава там назад? Не изглежда да е напълно завършен. Точно там започва шантавата страна на езика, коренът на езика.
На това място се открива един различен ландшафт, пълен с розови куполи. Който няма подчертан рефлекс за повръщане, може много внимателно да натисне с пръста езика си. Щом стигне до последната част, веднага ще забележи как игриво се надигат някакви неравности. Задачата на куполите на езика е да проверят всичко, което гълтаме. Затова те си грабват малки частици ядене, пиене или вдишан въздух и ги издърпват във вътрешността на купола. Там чака армия от имунни клетки, за да бъдат обучени как да се справят с чуждите вещества от външния свят. Ябълковите парченца трябва да се оставят на мира, причинителите на болки в гърлото трябва веднага да бъдат спипани. Кой кого проучва при разузнавателния тур на пръста, не е ясно, тъй като тази зона принадлежи към най-любопитната тъкан на нашето тяло: имунната тъкан.