„Умната“ чистота започва още във всекидневието ни: на какво трябва наистина да обърнем внимание и какво означава прекалената хигиена? В центъра на тялото ни чистят най-вече три инструмента: с антибиотик можем да държим акутни причинители на болести настрани, продукти като пре- и пробиотици стимулират доброто. Pro bios означава „за живота“: пробиотиците са живи бактерии, които ядем и които могат да ни направят по-здрави. Pre bios означава „преди живота“: пребиотиците са хранителни вещества, които стигат до дебелото черво и там хранят добрите бактерии, за да растат по-добре от лошите. Anti bios означава „срещу живота“: антибиотиците убиват бактерии и така могат да ни спасят, когато сме прихванали лоши бактерии.
Чистотата във всекидневието
Чистотата е впечатляваща, защото се случва най-вече в главата. Вкусът на ментовото бонбонче е освежаващ, изчистените прозорци блестят, да легнеш в легло с чисти чаршафи след къпане, е божествено. Приятно ни е да миришем на чисто. С удоволствие галим полирана до блясък повърхност. Отпускаме се при мисълта, че сме на сигурно място, далеч от бактериалния свят, когато използваме средства за дезинфекция.
Преди сто и трийсет години в Европа открили, че бактерии предизвикват туберкулоза. Това бил първият път, когато хората публично заклеймили бактериите - и то като лоши, опасни и най-вече невидими. Скоро в Европа били въведени нови правила: изолирали болните, за да не разпространяват бактериите си; наложили забрана срещу плюенето в училищата; близките съприкосновения се смятали за непозволени; „комунизмът на пешкира“ трябвало да се избягва, а целуването - да се ограничи до „еротично неизбежното“. Днес тези предписания ни звучат смешно, но те дълбоко са се вкоренили в обществения ред: оттогава плюенето се смята за неделикатно, не споделяме просто така кърпи и четки за зъби и телом сме по-дистанцирани, отколкото в други култури.
Твърдението, че ще се разминем със смъртоносна болест, като вече не плюем по пода в училище, изглеждало точно на място. Превърнало се в правило, което се е жигосало в мозъка ни. Тези, които не се придържали към това правило, били отбягвани, тъй като излагали на опасност всички останали. Под заплахата от отлъчване всеки предавал това предписание на децата си и така плюенето се сдобило с лош имидж. Поддържането на чистота се ползвало с всеобщо одобрение, хората се стремели към ред в живот, пълен с хаос. Фирмата „Хенкел“ го формулирала така: „Мръсотията е материя на грешното място“.
Тъй като дотогава баните били привилегия само на богатите хора, в началото на XX век немските кожни лекари строго изисквали: „За всеки немец едно къпане всяка седмица!“. Големи фирми подемали здравни кампании, строели помещения за къпане за сътрудниците си и безплатно им раздавали сапуни и кърпи. Чак след 1950 г. ежеседмичната баня успяла да се наложи. Средностатистическото семейство се къпело всяка събота - в една и съща вода един след друг, - а в някои семейства здраво трудещият се татко влизал във ваната пръв. Първоначално личната хигиена е означавала отьрваване от неприятната миризма и от видимата мръсотия, но с времето ставала все по-абстрактна. Сега изобщо не можем да си представим ежеседмичната семейна баня. Днес купуваме дезинфекциращи средства, за да изчистим нещо, което дори не можем да видим. След чистенето мястото си изглежда по същия начин, но въпреки това си струва дадените пари.
Вестниците и новините ни разказват за опасни грипни вируси, за мултирезистентни микроби или ЕНЕС скандали (ентерохеморагична ешерихия коли). Всички те са невидими опасности, от които искаме да се предпазим. По време на ЕНЕС криза един яде по-малко салата, друг търси в Гугъл „душ за пълна дезинфекция“. Хората се справят със страха по различен начин. Да ги съдим, би било прекалено просто - по-скоро трябва да разберем откъде идва този страх.
При „страховата хигиена“ става въпрос за това всичко да бъде изчистено или избито. Не знаем точно какво, но си мислим за нещо лошо. Де факто обаче изчистваме абсолютно всичко: и лошото, и доброто. Този начин за поддържане на чистота не е правилният. Колкото по-високи са хигиенните стандарти в една страна, толкова повече алергии и автоимунни заболявания има там. Колкото по-стерилно е едно домакинство, толкова по-вероятно е хората в него да страдат от автоимунни заболявания и алергии. Преди трийсет години всеки десети е бил алергичен към нещо - днес това е всеки трети. Същевременно броят на инфекциите не е показал видимо понижение оттогава. „Умната хигиена“ изглежда по друг начин - изследването на бактериите в нашия свят е довело до ново разбиране за чистотата. Вече не става въпрос за избиване на опасното.