При повечето настинки антибиотиците не допринасят с нищо. Ако някой въпреки това се почувства по-добре след приемането им, това се дължи на плацебо ефекта или на работата на собствената му имунна система. Във всеки случай с безсмисленото приемане на антибиотици се унищожават много полезни бактерии и така си вредим повече. За да се предпазим от това, при неясни инфекции трябва да помолим домашния си лекар да ни направи прокалцитонинов тест. Той установява дали бактерии, или вируси са причината за настинката. Струва двайсет и пет евро и цената не се покрива от повечето здравни каси. Най-вече когато малки деца страдат от неизвестна инфекция, е препоръчително тази възможност да се използва.
Няма причина да не се взимат антибиотици, ако е медицински уместно. Тогава ползите със сигурност надделяват над вредите - например, когато сме болни от тежка пневмония или ако искаме детето ни да се избави от гадна инфекция без дългосрочни щети. В такива случаи едно малко хапченце спасява живот. Антбиотиците имат грижата бактериите да спрат да се размножават. Тогава имунната система изтребва наличните причинители на болести и ние бързо се подобряваме. Както може да се очаква, плащаме определена цена, но като окончателна равносметка това е добра сделка.
Най-честият страничен ефект е диарията. Който не получи диария, при сутрешното ходене до тоалетната ще забележи, че порциите са значително по-големи. Казано не особено деликатно и без заобиколки: това е една голяма порция от мъртви чревни бактерии. Хапчето антибиотик не прехвръква от устата до настиналия ни нос, а се плъзга директно в стомаха и оттам - в червото. Преди да потегли към кръвта, а после и към носа, колекцията от микроби в червото първо бива направена на пихтия, бактериите - отровени и докарани до импотентност. Резултатът е впечатляващо бойно поле, което можем да разгледаме при следващото ходене до тоалетната.
Антибиотиците могат чувствително да променят чревната флора. Чрез тях намалява разнообразието на чревните микроби и се променят способностите им - например: какво количество холестерол могат да абсорбират, произвеждат ли витамини (като важния за кожата витамин Н) или на кой вид храна помагат, за да бъде оползотворена. Според първите изследвания, направени в Харвард и Ню Йорк, особено силно променят чревната флора антибиотиците метронидазол и гентамицин.
Твърде деликатен е проблемът с антибиотиците при малките деца и възрастните пациенти. Тяхната чревна флора и без това е много по-нестабилна, така че след лечение с антибиотици й е по-трудно да се възстанови. Изследване в Швеция показва, че след двумесечно приемане на антибиотици от деца настъпва видима промяна в чревната флора: регистрирани са повече потенциално лоши бактерии и по-малко добри, като бифидобактерии или лактобацили. Прилаганите антибиотици са били ампицилин и гентамицин. В изследването обаче са участвали само девет деца, което го прави непредставително и отслабва тежестта на твърдението. Все пак това е единственото проучване от този род. Което означава, че трябва много предпазливо да се отнасяме към него.
По-ново изследване върху ирландски пенсионери показва видимо разделение: някои чревни ландшафти се възстановяват много добре след приемане на антибиотици, други остават продължително променени. Причините за това все още не са достатъчно изяснени. Способността да се „съберем“ след тежките преживявания в света на червото се нарича със същото име както в психологията: „степен на устойчивост“.
Изследванията на дълготрайните последици все още се броят на пръстите на едната ръка - и то въпреки факта, че използваме антибиотиците от повече от половин век. Причината е в техниката: уредите, нужни за такива научни изследвания, са едва на няколко години. Единственият безспорно доказан ефект е развиването на резистентност към антибиотиците. Дори две години след приемането им в червото все още има лоши бактерии, които разказват на своите праправнуци за войната.
Тези бактерии са се противопоставили на антибиотика и са оцелели. И за това има една основна причина: създали са техники за резистентност. Някои например вграждат малки помпички в клетъчните си стени, чрез които изпомпват от себе си антибиотика както пожарникарите водата от наводнено мазе. Други се маскират така, че антибиотиците не разпознават стените им и престават да ги пробиват. Трети пък използват способността си да разлагат неща - изработват си инструменти, чрез които да разлагат антибиотици.