При тежки болести или проточващи се без осезаеми подобрения тези растителни средства не са решение. Те дори могат да навредят, защото болният прекалено дълго се е въздържал от приемане на по-силни антибиотици. През последните години уврежданията на сърцето и на слуха при децата след инфекции видимо са се повишили. Често в желанието да предпазят децата си родителите се въздържат от лечението им с антибиотици. Това решение обаче може да има и фатални последици. Един добре образован лекар не би предписал антибиотици за щяло и нещяло, но би заявил ясно, ако се налага.
Антибиотиците се използват и в надпреварата във въоръжаването: въоръжаваме се мощно срещу опасни бактерии, а те от своя страна се въоръжават с още по-опасни резистенции. На изследователите на медикаменти им се налага непрекъснато да са крачка напред. Всеки от нас прави един вид търговия, когато взима тези лекарства. Жертваме добрите си бактерии с надеждата да преборим лошите. При лека настинка това е лоша размяна, при сериозни болести - заслужаващ си бизнес. Все още не е обявена програма за защита на видовете чревни бактерии. Със сигурност можем да кажем, че след откриването на антибиотиците са унищожени множество бактериални семейни реликви. Новоосвободеният терен в червото трябва да се запълни по възможно най-добрия начин - затова ги има пробиотиците. Те помагат на червото отново да намери здравословния баланс, след като опасността е била предотвратена.
Пробиотици
Всеки ден поглъщаме милиарди живи бактерии. Те са в суровата храна, някои преживяват и готвенето; смучем си пръстите несъзнателно, гълтаме устните си бактерии или си изцелуваме по нещо от бактериалния ландшафт на другите. Някои бактерии оцеляват дори в силната стомашна киселина и в атакуващата храносмилателна процедура и попадат все още живи в дебелото ни черво.
Никой не познава по-голямата част от тези бактерии - вероятно нищо не ни правят или пък вършат нещо добро, за което все още не знаем. Много малко от тях са болестотворни, но по правило не могат да ни навредят, тъй като не се натрупват в достатъчно количество, за да сторят това. Само частица от тези бактерии са изцяло и основно проучени и официално регистрирани като „добри“. Тези бактерии се наричат пробиотици.
В супермаркета се озоваваме пред хладилния щанд и на кофичка йогурт прочитаме: „пробиотичен“. Нямаме представа какво точно се крие зад тази дума и как действа, но в главите на много от нас трайно са се запечатали рекламни слотове: укрепва имунната ни система, запеклата се леля се облекчава от мъките си и препоръчва тази марка на всички свои познати. Звучи доста добре. За такова нещо с удоволствие давам едно евро повече. И хоп, ето че вече опаковка пробиотици се е озовала в количката за пазар, след това в хладилника и накрая в устата.
Хората открай време ядат пробиотични бактерии. Без тях не бихме могли да съществуваме. На няколко южноамериканци също се наложило да установят това. Те завели бременни жени на Южния полюс, за да родят децата си там. Планът бил някой ден те легално да се докопат до петролните запаси на полюса като „родени там“. Резултатът: бебетата починали малко след раждането или по обратния път. Южният полюс е толкова студен и чист от бактерии, че бебетата не получили нужните, за да оцелеят. А по-топлият климат и бактериите по обратния път били достатъчни, за да ги убият.
Помагащите бактерии са важна част от живота ни и ние постоянно сме в тяхното обкръжение. Прадедите ни не са знаели това, но интуитивно са вършели правилните неща: пазели са храната си от лошите, предизвикващи разлагане бактерии, като са я поверявали на добрите бактерии. С други думи, използвали са бактерии, за да запазят храната си и да я направят по-издръжлива. Във всяка култура има традиционни храни, създадени с помощта на добрите микроби. В Германия това са например киселото зеле, киселите краставички или подквасеният хляб. Прясна сметана от Франция, сирене на дупки от Швейцария, салам и маслини от Италия, айрян от Турция - всички тях нямаше да ги има без микробите.
От Азия идват невероятно много такива храни: соев сос, комбуча напитки, супа мисо, корейско кимчи, ласи от Индия, както и фуфу от Африка... - списъкът може да продължи до безкрай. Тези храни се обработват от бактерии и се наричат „ферментирали“. Често процесът на ферментация води до образуването на киселини, които придават киселия вкус на йогурта и на зеленчуците. Заедно с добрите бактерии тези киселини пазят храната от опасни микроби. Ферментацията е най-старата и здравословна технология за запазване на дълготрайността на храната.