Тези бактерии не са особено устойчиви в процеса на храносмилане и само част от тях стигат до червото живи. Това не е толкова важно за някои ефекти върху имунната ни система - на имунните клетки понякога им е достатъчно да съзрат само няколко празни бактериални обвивки, за да се мотивират за работа.
Пробиотичният йогурт съдържа бактерии, които са били вдъхновение за учените в случаите на бебешка диария: целта е била да стигнат до дебелото черво живи. Бактерии, които устояват на храносмилането, са например Lactobacillus rhamnosus, Lactobacillus acidophilus или вече споменатата Lactobacillus casei Shirota. И наистина - една жива бактерия теоретично може да организира повече неща долу в червото. Има изследвания, които доказват въздействието им, но не са достатъчни за Европейския орган за безопасност на храните. Гръмогласните „Та-даа“ слогани на компании като „Якулт“, „Актимел“ и подобни вече били забранени да се използват.
А и се добавя, че невинаги можем да сме сто процента сигурни, че достатъчен брой пробиотични бактерии стигат живи в червото. Пропуск в хладилната верига или човек с особено киселинен стомах и бавно храносмилане може да съсипят бактериите рано-рано. Това, разбира се, не е фатално, но означава, че яденето на пробиотичен йогурт не е по-добро от яденето на обикновен йогурт. За да има някаква промяна в огромната чревна екосистема, поне един милиард бактерии (109) трябва да преминат през системата и да стигнат живи до целта.
Обобщение: всеки йогурт може да е нещо добро, но не всички хора понасят еднакво млечни белтъчини или в по-голямо количество животински мазнини. Добрата новина: съществува един пробиотичен свят извън йогурта. В своите лаборатории учените експериментират със селектирани бактерии. В петриеви панички те поставят бактерии директно върху чревни клетки, хранят мишки с коктейли от микроби или дават на хора капсули, пълни с живи микроорганизми. В пробиотичните изследвания най-общо се наблюдават три области, в които добрите ни бактерии могат да покажат вълшебните си умения.
1. Масажи и балсами
Много пробиотични бактерии се грижат добре за червото ни. Те притежават гени за произвеждане на малки мастни киселини като бутират. С нея могат да балсамират чревните власинки и да се грижат за тях. Поддържаните чревни власинки са много по-стабилни и стават по-големи от неподдържаните. Колкото са по-големи, толкова по-добре поемаме храна, минерали или витамини. Колкото са по-стабилни, толкова по-малко боклук оставят да премине. Резултатът: тялото ни получава много хранителни вещества и по-малко вредни.
2.Служба за сигурност
Добрите бактерии защитават червото ни – все пак то е техен роднина, а те не предават земята си доброволно на лошите. Затова често са точно там, където причинителите на болест с радост ни инфектират. Ако се появи някоя лоша бактерия, кисело ухилени, те сядат на любимото й място, слагат чантите си на седалката до шофьора и оставят невъзпитано малко място. Ако този сигнал не е достатъчно ясен, няма проблем: бактериите на службата за сигурност владеят достатъчно номера. Произвеждат например малки количества антибиотици и антитела, с които прогонват чужди бактерии в непосредствена близост до тях. Или използват различни киселини: чрез тях не само киселото зеле и йогуртът са защитени от бактерии, причиняващии гниенето им, чрез киселините и червото ни става по-негостоприемна среда за лоши бактерии. Друг номер е да откраднат храната на лошите бактерии (на този, който има братя или сестри, сигурно му е познато). Някои пробиотични бактерии, изглежда, с удоволствие отмъкват храната на лошите бактерии точно под носа им. Все някога на злодеите им писва и се отказват.
3. Добри съветници и треньори
И последно, но не по важност: бактериите са най-добрите експерти, що се отнася до бактерийни въпроси. Когато работят ръка за ръка с червото ни и с неговите имунни клетки, от тях получаваме важна вътрешна информация и добри съвети: как изглеждат различните бактериални обвивки; какво количество защитна слуз трябва да се образува; какво количество антитела трябва да произведат чревните клетки; трябва ли имунната система да реагира по-активно на непознати вещества, или да възприеме новостите спокойно.
В едно здраво черво има множество пробиотични бактерии. Възползваме се от техните умения всеки ден и всяка секунда. Понякога обаче бактериалните ни общности може да бъдат нападнати: вследствие от антибиотици, лошо хранене, болести, фази на стрес и от много, много други неща. Тогава червата ни са по-зле поддържани, по-слабо защитени и не особено компетентно консултирани. В такива случаи е добре и някои резултати от лабораторните изследвания да намерят път към аптеките. Оттам можем да си купим живи бактерии и така да си осигурим временни бактериални работници за черни дни.