Този вид E.coli е изолирана от изпражнение на войник, завърнал се от фронта по време на Балканската война: всички негови другари имали тежка диария - само той не. Оттогава редица изследвания са доказали способността на тази бактерия да помага при диария, чревни болести и слаба имунна система. Войникът отдавна не е сред живите, но учените и до ден днешен размножават неговите надарени E.coli в медицински лаборатории и ги доставят опаковани в аптеките, за да вършат добрини в червата на хората.
В момента действието на пробиотиците е ограничено поради още една причина: те са изолирани видове бактерии, отгледани в лаборатории. Когато вече не приемаме пробиотици всекидневно, те най-често изчезват от червата. Всяко черво е различно, във всяко има сплотени отбори, които си помагат взаимно, но и проявяват враждебност - новак, който се е дотъркалял в отбора „отгоре“, няма думата при разпределянето на постовете. Затова днес пробиотиците действат повече като балсам за коса на червото. Спрем ли ги, собствената ни флора трябва да се заеме с работата. За да се постигнат дълготрайни резултати, отскоро се флиртува със стратегията за смесване на отборите: много бактерии наведнъж, които взаимно си помагат, за да се настанят на непознат терен. Те поемат разчистването на целия боклук или произвеждат храна и за колегите си.
При някои продукти, които може да се закупят в аптеката, дрогерията или в супермаркета, вече се прилага тази стратегия - с микс от стари познайници, колегите млечни киселини. И изглежда, че така те работят по-ефективно. Мисълта, че бихме могли да заселим тези бактерии за постоянно в червото, е примамлива, но все още не сме достатъчно убедени, че това ще работи добре... меко казано.
И все пак, ако провеждаме твърдо и упорито стратегията за смесване на отбори, резултатите наистина ще са впечатляващи. Така например при терапията на пациенти с инфекцията Clostridium difficile. Clostridium difficile са бактерии, които успешно оцеляват след приемане на антибиотици и след това обрастват цялото оставено свободно от бактериите място. Засегнатите от тази бактерия често в продължение на години страдат от кървава и слузеста диария, която не успяват да овладеят дори и след прием на повече антибиотици или пробиотични препарати. Подобно нещо не само напряга тялото, но може да докара човек до отчаяние.
В такива кризисни ситуации лекарите трябва да са истински креативни. Някои смели медици просто трансплантират заклети отбори, съставени от всички възможни добри чревни бактерии от здрави хора. Това, за щастие, става сравнително лесно (от десетилетия се използва успешно от ветеринари при лечението на редица болести): нужно е само здраво изпражнение заедно с бактериите и... готово. Лечението е известно с името „фекална бактериотерапия“, или простичко казано -„фекална трансплантация“. При медицинските фекални трансплантации изпражнението не е „прясно“, а пречистено. В случая няма значение откъде влиза и излиза.
Почти всички проучвания показват високо ниво на успех от около 90 процента в лечението на тежката и смятана за нелечима диария, причинена от Clostridium difficile. Малко са медикаментите, които са толкова успешни. Въпреки добрите резултати обаче този метод трябва да се прилага само при наистина безнадеждни случаи. Все още не може да се прецени дали едновременно с добрите бактерии няма да бъдат пренесени болести, причинени от други, потенциално вредни микроби. Няколко компании вече работят върху изработването на изкуствени изпражнения, гарантирайки, че са „свободни от всякакви вредни елементи“. Ако това стане, вероятно в терапията ще се постигне напредък.
По всяка вероятност най-големият потенциал на пробиотиците е в трансплантацията на добри бактерии, които трайно да се увеличават. Присаждането е довело до добри първи резултати дори при драстични случаи на диабет. Учените в момента изпробват възможността да се предотврати избухването на епидемия от диабет тип 1.
Как се стигна от изхождането в клозета до диабета - за някого това сигурно е голям скок. Но всъщност не се отклонява чак толкова от правия път: трансплантират се не просто само защитни бактерии, а и микробен Орган, който съ-регулира метаболизма и имунната ни система. Все още въобще не познаваме над 60 процента от тези чревни бактерии. Откриването на видове с вероятно пробиотично въздействие е скъпоструващо начинание - както по-рано търсенето на медицински приложими растения. Само че този път нашето лекарство живее със и във нас. Всеки ден от живота ни и всяка храна, която ядем, оказват влияние върху големия ни микробен орган - и позитивно, и негативно.