Имунната тъкан има няколко любопитни горещи точки - всъщност около гърлото има цял пръстен от имунна тъкан. Тази зона на гърлото се нарича още „валдайеров пръстен“: в дъното му, отляво и отдясно, са сливиците, а горната му част, в близост до носа и ушите, е покривът на гърлото (когато тази част е заразена и подута, особено при децата, обикновено говорим просто за „полипи“). Ако някой все още си мисли, че вече няма сливици - не е познал. Всички части на валдайеровия пръстен се числят към сливиците. Куполите на езика, покривът на гърлото и старите ни познайници сливиците извършват една и съща работа: те опипват с любопитство, разследват всяко чуждо тяло и използват информацията, за да учат имунните клетки как да се защитават.
Сливиците, които много често се отстраняват, невинаги се справят със задачата си особено умно: те не образуват куполи, а дълбоки бразди (за уголемяване на повърхността). Вътре в тях често попадат чужди елементи и след това много трудно се измъкват оттам, поради което често тъканта се възпалява. Това е, така да се каже, страничният ефект от прекаленото любопитство на сливиците. Следователно: който изключва възможността лошият дъх да идва от езика или от зъбите, може да погледне при сливиците - ако все още има такива.
Най-добрият начин да се провери дали неприятният мирис идва оттук, е този: минете с пръст или с клечка за уши по сливиците; ако мирише лошо, започнете да търсите камъчета. УНГ лекарите също отстраняват такива камъни - така е по-комфортно и по-сигурно. Който изпитва радост от гледането на граничещи с гнусното клипчета в Ютюб, там може да се запознае с различни техники за натискане, както и да види изключителни екземпляри от този вид камъчета. Във всички случаи това не е за хора със слаби нерви.
Има и други домашни средства срещу камъчета в сливиците. Някои хора правят гаргара по няколко пъти на ден със солена вода, други се кълнат в суровото кисело зеле от екомагазина, трети пък твърдят, че отказът от млечни продукти води до пълно обезкамъняване. Нито едно от тези предложения не е научно доказано. По-добре е изследван въпросът от каква възраст нагоре може да се вадят сливиците. Отговорът гласи: най-добре е, когато човекът е над седем.
(Илюстрация: Имунната тъкан в корена на езика, наричана още tonsilla lingualis.)
До тази възраст сме направили и видели всичко важно. Имунните ни клетки поне: появили сме се в напълно непознат свят, целувани сме от мама, били сме в градината или в гората, пипали сме някое животно, изкарали сме няколко настинки една след друга, срещнали сме куп нови хора в училище. И май е това. Имунната ни система, така да се каже, е завършила образованието си и от сега нататък може нормално да ходи на работа до края на живота си.
Преди седмата година сливиците все още са важни места за образоване. Изграждането (образуването и образованието) на имунната ни система не е важно само в борбата срещу простуди. То играе роля и когато става въпрос за здравето на сърцето ни или за теглото ни. За тези, на които сливиците са отстранени преди седмата година, съществува по-голям риск от наднормено тегло. Защо това е така, лекарите все още не знаят. Връзката между имунната система и теглото все по-често е предмет на научни изследвания. За деца с тегло под нормалното ефектът на „следсливичния дундьо“ може да се окаже страхотен. Качвайки килограми, те се наместват в нормата. Във всички други случаи на родителите се препоръчва след операцията да следят детето им да се храни уравновесено.