— Ето ги моите съкровища! — извика княгинята. — От кесията можеш да насипеш злато, колкото искаш, със свирката можеш да повикаш войници неброени, а опашеш ли колана — ще идеш там, където пожелаеш.
Янко препаса колана, сложи в джоба си кесията и свирката и каза на княгинята:
— Слушай ме, коварна княгиньо. Аз съм момчето, което ти обра и искаше да обесиш. Аз съм оня овчар, който ти продаде крушите. Аз съм докторът, който можеше веднага да те излекува, но за наказание те биеше и мореше с глад. Съкровищата са мои, затова ще останат у мене, а на тебе за твоето коварство и зъл характер ще ти остане един белег — твоят дълъг нос!