25 ноември 2012
17:52
Мисия Исая - ден първи
Хелена отвори очи, огледа просторната спалня, после се обърна към часовника на нощното шкафче. Беше спала повече от девет часа. Девет часа. Случваше ѝ се за първи път от месец, при това без приспивателни. Хулия беше заспала на стола до нея. Хелена внимателно стъпи на пода, поспря, за да престане да ѝ се вие свят, след което влезе в дрешника и си избра дрехи: избелели джинси и черно поло. После отново седна на леглото, за да се обуе.
Хулия се размърда. Гласът ѝ бе сънен.
- Будна ли си?
- Не мога да повярвам, че съм спала толкова много - отвърна Хелена.
- Добри хапчета, si?
Думите ѝ предизвикаха усмивката на Хелена - нещо, което рядко се случваше напоследък.
- Si, Хулия. Добри хапчета.
Хулия надигна едрото си тяло от стола и се опита да приглади гънките на черната си рокля.
- Баща ти се обажда. Казвам му, че спиш. - Тръгна към вратата. - Ела, прави вечеря.
Натисна копчето и завесите се дръпнаха. Слънцето беше увиснало ниско над хоризонта.
- Трябва да свърша нещо важно - отвърна Хелена.
Хулия спря и я погледна недоволно.
- Не искам излиза. No!
Хелена прибра немирния кичур зад дясното си ухо.
- Просто отивам да се разходя... да ми се избистри главата. - Грабна черното си кожено яке от гардероба и го наметна. - Няма да се бавя.
Хулия ѝ се закани с пръст.
- Не, не, не. Приготвя вечеря заедно. - И посочи към кухнята.
Хелена отключи стенния шкаф. Лъхна я миризма на оръжейна смазка. Чекмеджетата бяха специално проектирани - в тях имаше над двайсет пистолета от различни марки и модели. Всеки беше поставен с дръжката нагоре, с необходимите муниции и комплекти за почистване в шкафчето отдолу. Хелена си избра черен „Колт“, един от двата еднакви. Пъха пълнител в облицованата с гума дръжка и той щракна решително.
Хулия вече се отчайваше.
- Няма да те пусна...
- Само за половин час. Ако искаш, можеш да започнеш да приготвяш вечерята. - Хелена взе ключовете за колата от масичката.
Хулия се опита да ѝ препречи пътя.
- Оставаш тук! Обеща ми!
Хелена насочи пистолета към пода и погледна през мерника.
- Никога не съм обещавала, че ще остана завинаги в леглото. - Прибра оръжието в джоба на якето. - Всичко ще бъде наред, Хулия.
- Ами ако сънува отново? Може би докато кара колата?
Хелена леко я избута настрани.
- Няма да се бавя. Обещавам.
Хулия остана сама в спалнята.
- Аз съм стара жена! — извика тя. - Si! Ще ми докараш инфаркт!
Отговор не последва.
Хулия вдигна телефона и набра номер.
- Господин Каприарти, моля. Si, Хулия е. Трябва спешно говори с него. Si, спешно. Във връзка с Хелена.
Хелена завъртя ключа и мерцедесът оживя с познатия гърлен рев. Тя загледа как червената стрелка, показваща оборотите, подскача нагоре с натискането на газта. Както винаги, пъхна цевта на пистолета под лявото си бедро. Така лесно можеше да извади оръжието и освен това чувстваше допира му до тялото си.
Часовникът показваше 18:14, но избързваше с няколко минути.
Хелена още се опитваше да реши дали да излезе от паркинга. След по-малко от двайсет минути щеше да се стъмни. Но ако не го направеше, цяла нощ щеше да се пита дали виденията ѝ са били истински.
Гумите на черния SL55 изсвистяха и колата се стрелна нагоре по рампата към постройката на охраната. Униформен мъж с азиатски черти махна с ръка зад бронираното стъкло, докато автомобилът профучаваше опасно бързо покрай него. Хелена не отвърна на поздрава. Мерцедесът изскочи на улицата и набра скорост към града. Ясното вечерно небе вече придобиваше блед червеникав оттенък.
Хелена помнеше много добре виденията си. Дълбоко в себе си знаеше, че трябва да са истински. Просто трябваше. Непрестанен поток коли се носеше откъм центъра на града и ярките им фарове образуваха същинска верига от светлина. След падането на мрака Хюстън не беше безопасно място и Хелена много добре си даваше сметка за този факт. Дилъри на дрога, банди, разгневени бездомници и други такива. Мисълта за всичко това я накара да настъпи газта още по-здраво.
В далечината, оттатък разпълзелия се град, слънцето сияеше с всички сили преди да изчезне зад тънката лента слоести облаци над хоризонта. „Толкова е красиво“ - помисли си Хелена. От много време не ѝ се бе случвало да вижда прелестта в нещата около себе си. Днес обаче всичко бе някак различно. Но тя не беше сигурна защо.