- Тук съм във връзка с проекта ти - каза той, докато заобикаляше бюрото и се настаняваше в стола на Бартън.
Бартън не се изненада. Г. М. налагаше авторитета си върху всичко. Истинската му тревога бе Джаспър, който внимателно разглеждаше пръснатите по бюрото поверителни документи.
Г. М. взе един дигитален маркер и го задържа между крехките си пръсти. Както винаги, заговори направо, с гладък като коприна глас и перфектна дикция.
- Джаспър смята, че е време да прекратим проект осемдесет и едно нула седем. Жалко, но се налага.
Бартън запази спокойствие.
- Мисля, че е прав - продължи Г. М. - Да. Смятам, че трябва да насочим усилията на Меркуриевия екип към решаването на проблемите, с които се сблъскахме при Плутониева централа двайсет и седем. - Погледна маркера. - Трябва ни повече електричество. Централата е претоварена. И проклет да съм, ако ми се наложи да я строя наново. Това ще е проект осемдесет и едно нула осем.
- Не можеш ли да пратиш някой друг? — с фалшива усмивка попита Бартън.
- Трябват ми най-добрите.
- Има други екипи, които са по-подходящи от моя за решаване на енергийни проблеми. Пък и в момента работя върху някои неща.
- Проект осемдесет и едно нула седем ме безпокои - искрено рече Г. М.
Още от самото начало Бартън беше готов за подобно развитие на нещата. Беше само въпрос на време Тредуел да реагират по такъв начин.
- Защо ти е да спираш проекта, когато знаеш, че по важност той няма равен на себе си?
Г. М. се облегна назад.
- Концепцията за пътуване във времето - продължи Бартън - е... ами, нещо, което изисква повече изследвания. Знаеш го. Помисли какво можем да научим, ако...
Г. М. вдигна тънката си ръка и Бартън незабавно затвори уста.
Двамата впериха погледи един в друг.
- Твърде опасен е - каза Г. М.
Погледът на Бартън не трепна.
- Не случайно фигурира в свитъците от Мъртво море.
Пръстите на стареца се свиха около маркера.
- Две години.
- Важните проучвания отнемат време.
- Похарчи милиарди.
Бартън завъртя очи.
- Не може да става дума за пари, така че защо е тази внезапна промяна на мнението?
Последва мълчание.
- Създаваш механизъм за пътуване във времето, Бартън — най-сетне отвърна Г. М. — Лично според мен това излага мен на опасност. И съответно излага на опасност и „Ентърпрайз Корпорейшън“.
Бартън се усмихна.
- Никога не си бил от страхливите.
Старецът се престори на обиден.
- Значи ме смяташ за глупак, така ли?
- Никога не бих го и помислил.
Джаспър също се включи в разговора. Тонът му беше директен.
- Има причина „Ентърпрайз Корпорейшън“ да е най-голямата компания на планетата - каза той. - Това е така, защото винаги държим под контрол недостатъците. Този експеримент е рискован.
- Съгласен съм с Джаспър - добави Г. М. - Той няма да донесе на „Ентърпрайз Корпорейшън“ нищо освен колосално излагане на риск.
- Аз съм просто учен - смирено рече Бартън. - Вие с Джаспър се занимавате с рисковете. И знам, че вече сте го направили.
Старецът се усмихна; беше очаквал по-енергична съпротива.
Бартън се потърка по брадичката.
- И си прав да се тревожиш, Г. М. Аз също се тревожа. Но един ден поради някаква причина ще ти потрябва машина на времето. Появата ѝ в свитъците от Мъртво море има някаква цел. Божествена цел, предполагам. - Той сви рамене. - И аз просто я строя за теб.
През следващите десетина минути дискусията ту се оживяваше, ту замираше. Всеки път, когато Г. М. се опитваше да притисне Бартън, ученият умело се изплъзваше. И през цялото време постепенно ставаше все по-настоятелен.
- Най-доброто време да посадиш дърво е преди двайсет години - рече Бартън. - Следващото най-добро време е сега. Няма смисъл да отлагаме опита. Това просто означава, че по-късно ще трябва пак да се върнем към него.
Г. М. беше впечатлен от самообладанието на Бартън. Избягването на спор с председателя, когато той търсеше такъв, беше доста трудно постижение.
- Съдбата е на наша страна - уверено каза Бартън. - Бихме могли да построим сто машини на времето и според мен това не би променило нищо. Цялото време съществува като едно. Не е като конец... койго може да бъде нарязан. Времето е многоизмерна топка, която се влияе колкото от миналото, толкова и от бъдещето.
- Знаеш, че мразя философските разговори - отвърна Г. М.
Бартън прокара ръце през гъстата си бяла коса.