- Всичко, свързано с този проект, опира до философия.
- Именно затова мразя всички разговори на тази тема. Проектът е същински езотеричен боклук! Кажи ми колко пари мога да изкарам от него. Това е нещото, което ме интересува.
Баргьн отново стана изключително сериозен.
- Целта ни не е да правим пари, Г. М. Виж... на една крачка съм от първото опитно прехвърляне. На една крачка. А ти вече имаш инвестиция в проекта, която не може да се поставя под въпрос. Не говоря за пари.
- И що за инвестиция е това?
„Не прекалявай - каза си Бартън. - Тредуел ще усетят, че си отчаян“.
- Ще знаеш, че това е станало възможно благодарение на теб.
- Боже мой! - възкликна Г. М. и го изгледа изненадано.
Бартън вдигна пръст.
- Говоря сериозно! Заедно ние ще сме решили една от най-големите загадки пред човечеството. Представи си само. Недвусмислено ще докажем, че теорията на относителността на Айнщайн е погрешна. Че ѝ липсва едно измерение. Ще сме доказали, че пътуването във времето е възможно.
- И по-добри търговци от теб са се опитвали да заиграват с егото ми - невъзмутимо заяви Г. М. - Тромавият ти опит би трябвало да ме обиди.
Бартън сплете пръсти. Даде си сметка, че е прекалил.
- Престани с тези игри, Г. М. - каза той в опит да смени тактиката. - От две години се занимавам с това. Трябва да ми позволиш да го довърша. Стигнах много далеч. - Загледа се обидено през прозореца. - Прекалено далеч.
Мълчанието се проточи.
Накрая Джаспър се наведе и зашепна в ухото на Г. М. Двамата явно обсъдиха възможностите и кимнаха в знак на съгласие.
- Добре, ще ти дадем две седмици - каза старецът.
Бартън плувна в студена пот.
- Две седмици не са достатъчни.
Г. М. поклати глава.
- Или две седмици, или нищо. Сам каза, че си на една крачка от решението. Така че избирай.
Сърцето на Бартън туптеше така, сякаш беше изкачил десет етажа на бегом, без да спира. Краката му омекнаха, прималя му. Имаше толкова много тайни и толкова голям натиск. Знаеше, че ако се съгласи с условия, които са просто невъзможни, последствията ще са огромни.
- Щом се тревожите за рисковете, тогава защо ме карате да бързам? - попита той. - Доста неразумно решение.
- Искаме да се приключи с това - отвърна Г. М. И хладно повтори: - Избирай.
Двамата Тредуел като че ли бяха достигнали пълно съгласие относно начина си на действие.
Бартън си зададе въпроса възможно ли е само за четиринайсет дни да стартира мисия Исая. Опита се да обмисли възможно най-много фактори за краткото време, с което разполагаше. Накрая не му остана друго, освен да действа по интуиция.
- Щом искате това... печелите - каза той. На практика Г. М. можеше да прекрати проекта веднага, а Бартън не искаше да рискува подобно нещо. Колкото повече се съпротивляваше, толкова по-голяма бе вероятността за това.
- Без никакви изключения - натъртено рече Джаспър, сякаш това не беше очевидно.
Бартън запази външно спокойствие.
- Ще проведа опита с прехвърлянето, ще документирам резултатите и ще прекратя проекта. - Осъзна, че това си има и положителните страни. Пришпорването на нещата поне му позволяваше по-лесно да нарушава правилата.
- Радвам се, че си готов да съдействаш - каза Г. М.
- Но ми трябва пълен контрол върху проекта - настоя Бартън. - Ако ми гарантирате това, ще приключа навреме.
Г. М. като че ли се озадачи от думите му.
- Ще имаш същия контрол като всеки друг път, което на практика е същото. - Старецът бавно стана, като се подпираше на бастуна си. - И когато времето ти изтече - каза и посочи Бартън с маркера, - ще дръпнем шалтера, независимо дали си приключил, или не.
А после на лицето на стареца се появи усмивка, от която то се покри с дълбоки бръчки. Г. М. сложи дигиталния маркер в ръката на учения.
- Вярвам ти, приятелю. Гледай да приключиш проекта в срок. А сега, на работа. - Вдигна пръст. - Две седмици, не забравяй.
И излезе, следван от Джаспър.
В просторния кабинет се възцари тишина.
Бартън остана да стои неподвижен. Разполагаше само с четиринайсет дни. Щяха да са нужни огромни усилия да завърши мисия Исая в такъв срок. Всъщност щеше да е чудо, ако успее. Но пък той беше прочут като чудотворец. И преимуществото беше ясно — скоро с всички тайни и лъжи щеше да бъде свършено.
Включи интеркома на ревера си и заговори в малкия микрофон:
- Карин, събери веднага Меркуриевия екип. Прекрати почивката им. - Махна пръста си и се замисли. После отново натисна бутона. - Свържи се с Андре Стайнбек и извикай и него. Ще го включа в екипа. Обади се на майка му. Вдигни голям шум. Тя ще трябва да подпише разни документи, та всичко да е официално.