- Издръжливи сме като хлебарки.
- Кажи ми честно - смени темата тя. - Как се справяш със стреса от онова, което трябва да направиш? Отварянето на порталите и тъй нататък. Пътуването във времето.
Потръпваше само при мисълта, че може да бъде разложена на елементарни частици.
- Старая се да не се замислям твърде много върху последствията - отвърна той.
- Значи от теб ще излезе идеален юрист.
Коментарът ѝ го развесели.
- Това наистина беше смешно. - Уилсън я харесваше. Наистина я харесваше.
Хелена се замисли за силата на стихията, която се бе разразила над платото Гиза. Сутринта бяха чули по радиото, че това била най-ужасната буря, връхлитала някога района - огромни наводнения, хиляди мълнии, много смъртни случаи.
- Откъде можеш да си сигурен, че честотата на Шуман вече не е поправена? - попита тя.
- Ако имахме кибервръзка, можехме да проверим - небрежно отвърна той.
- Какво е кибервръзка, по дяволите?
- Компютър.
Хелена скочи, отвори дъбовия панел над бюрото и се видя плосък екран и клавиатура.
- Явно днес е щастливият ти ден.
Тя седна зад клавиатурата и без подкана написа в търсачката „Честота на Шуман“. Първият резултат бе уебсайтът на Центъра по сеизмология на Северна Калифорния.
- Точно това - каза Уилсън и щракна върху връзката.
Появиха се две графики с червени назъбени линии, които вървяха нагоре към дясната страна на екрана:
Резонанс на земната йоносфера
* Паркфийлд, Калифорния
* Арайвъл Хайтс, Антарктика
Беше виждал тези графики. От лявата страна беше отбелязана честотата в херцове, а отдолу — датите. За всеки изминал ден се добавяха мънички точки, отбелязващи честотата на Шуман. Пред тях бяха данните за десет години - хиляди точки. И тенденцията беше съвсем очевидна - всичко вървеше на цикли, които постоянно пълзяха нагоре. Уилсън погледна скалата на графиката и сърцето му се сви.
- Каква каза, че трябвало да е честотата? -- попита Хелена.
- Около шест и половина херца - унило отвърна Уилсън. - В един идеален свят.
Пръстът на Хелена се плъзна по средните стойности. За последните седем години показанията се бяха увеличили драстично. Сега бяха над осем херца, като понякога пиковете достигаха до над тринайсет.
Уилсън се взираше в екрана - резултатите бяха по-високи, отколкото можеше да си представи. Това обясняваше защо този свят е така жесток и нестабилен в сравнение с онзи, който познаваше.
- Тук защо честотата е по-лоша? - Хелена посочи графиката за Паркфийлд, Калифорния.
- Повече хора, повече страх - просто отвърна Уилсън. - Именно това предизвиква честотата на Шуман. Винаги е било така.
- Ако успееш в Стоунхендж, какво ще последва?
- Магнитният поток ще бъде обърнат през енергийните портали. Честотата на Шуман ще се придвижи от тук... до тук. - Той прокара пръст надолу до 6,5 херца.
- Явно нещата в бъдещето са различни - замислено каза тя. - Всички загадки на живота... предполагам, че вече са разгадани.
- Изобщо не е така - отвърна Уилсън и се опита да се усмихне. - Колкото повече научаваш, толкова по-ясно си даваш сметка, че не знаеш нищо.
Резултатите на екрана би трябвало да го пришпорят напред, но вместо това го изпълниха с опасения. Уилсън знаеше, че с поправянето на честотата на Шуман ще бъде запратен обратно в собственото си време и че никога повече няма да види Хелена.
43.
Летище „Гетуик“, Англия
Частният самолет на Каприарти
21 декември 2012
13:52
Мисия Исая - ден двайсет и седми
„Бомбардиър Глобъл Експрес“ се спусна през облачната покривка към летище „Гетуик“ край Лондон. Валеше проливен дъжд и температурата беше само няколко градуса над нулата.
Самолетът се насочи към писта 08R.
Колесниците докоснаха гладката мокра настилка, двигателите превключиха с рев на заден и машината забави ход, зави по пътеката към група частни хангари и спря на обичайното си място. Двигателите утихнаха.
Стълбата се спусна и Уилсън подаде глава навън.
Капитан Луис затвори куфарчето си и подаде паспорта си на Хелена.
- Мога да изгубя работата си заради това.
- Няма да я изгубиш.
Той посочи Уилсън.