- Кой е построил това? - попита Хелена. - Друидите ли?
- Не - отвърна Уилсън. - Мегалитите са били тук две хиляди години преди появата на келтеките друиди. Стоунхендж е бил построен от три различни племена. Първо били неолитните земеделци около три хиляди и сто години преди Христа. Те изкопали първите ровове и довлекли първите камъни. Някъде около двехилядната година преди Христа земеделците били сменени от носителите на културата Бийкър. Името им се дължи на наименованието на керамичните чаши, с които погребвали мъртвите си. И накрая народът на Уесекс завършил Стоунхендж около хиляда и шестстотната година преди Христа, в зенита на бронзовата епоха.
- Някои от тези камъни - продължи Уилсън - са домъкнати чак от възвишенията Пресели в Южен Уелс, на около двеста и петдесет километра оттук. Големите сарсенови камъни са от Марлборо Даунс, на трийсет километра на север. Домъкнали са ги по суша с помощта на шейни и трупи. Поставяли камъните върху шест или седем одялани дървета и ги търкаляли върху тях, а това е много трудоемък процес. Според изчисленията за докарването на един-единствен камък са били нужни усилията на шестстотин души, което е поразително.
Хелена се загледа през предното стъкло.
- Направо да не повярваш.
- На археолозите винаги им е било трудно да обяснят как строителите са поставили напречните камъни по местата им. Повдигането на тежащ петдесет тона блок на четири метра височина и поставянето му на точно определеното място е невероятно постижение, ако се използва само мускулна сила.
- Повечето от тях са изпопадали - каза Хелена. - Това проблем ли е?
- Навремето хоризонталните камъни са покривали целия външен кръг, известен като Сарсенов кръг. Има и още пет при Трилитона - така се нарича кръгът в средата.
- Какво е станало с тях?
- В един момент Стоунхендж станал жертва на чудовищен вандализъм от страна на онези, които са искали да унищожат силата му.
- А дали порталът все още работи?
- Доколкото разбрах, Стоунхендж е разположен върху естествена енергийна пукнатина, водеща до самия център на Земята. Самата структура е само активиращата точка. Би трябвало да работи.
Лъчите на залязващото слънце пронизаха паметника и в процепа между два високи камъка блесна отвесна черта.
Дъхът на Уилсън секна.
- Виж как залязва слънцето! - развълнувано възкликна той. - Изумително! Виждаш ли как лъчите минават оттам!? Това се нарича Портата на Трилитона. Днес е най-късият ден на годината, нали?
- Двайсет и първи декември - замислено каза Хелена. -Да, прав си.
Това обясняваше защо порталът беше затворен и нямаше посетители - британските власти бяха постановили Стоунхендж да бъде затворен в дните на равноденствията и слънцестоенията, за да се избегнат неразрешени ритуали и обектът да се предпази от по-нататъшно разрушаване.
Уилсън се замисли за значението на датата. Намираше се в точния момент на точното място.
- Първо е бил построен Стоунхендж - каза той. - После пирамидите в Гиза, а накрая и онези в Юкатан. Всички те са част от сложна енергийна система, която е в състояние да променя скоростта на времето на планетата ни.
Хелена гледаше как мегалитите се очертават на фона на потъмняващото небе. Ясно беше, че пътуването на Уилсън е към края си.
- Просто трябва да активираме портала - каза той. - И всичко ще се оправи.
- С колата ли ще продължим?
- Много е важно да останеш извън Сарсеновия кръг - предупреди я Уилсън. - Той е с диаметър сто и петнайсет метра. По обиколката му е изкопан ров, а от вътрешната му страна има петдесет и шест дупки, известни като дупките на Обри. Личат си като вдлъбнатини в земята. Всяка е с диаметър около два метра и дълбочина един. Разположени са на равни разстояния една от друга. Съветвам те да останеш с колата по-далеч от тях, когато порталът се активира.
Хелена остана мълчалива в притихналото купе.
- Навън изглежда студено.
Погледна екрана на таблото
Температура: 4°С
- Наистина е студено.
- Трябва да намеря така наречения Ключов камък - каза Уилсън. - Намира се на външния пръстен на трите кръга, на югозапад.
Тъкмо изрече тези думи, когато последният слънчев лъч изчезна зад хоризонта и абаносовият мрак се спусна над равнината като меко одеяло. Уилсън се огледа.
- Изглежда спокойно, нали? - И понечи да отвори вратата.