- Не стреляй, Хелена! - извика Уилсън. - Да го чуем какво има да казва!
- Не съм тук да ви попреча да отворите енергийния портал, господин Даулинг. - Висблат свали оръжието си. - Тъкмо обратното. - Изглеждаше съвсем спокоен.
- Какво искате? - също така спокойно попита Уилсън.
- Първо... как го направихте? Бронежилетка ли?
- Да. Носех бронежилетка - отвърна Уилсън, сякаш казваше самата истина.
На лицето на огромния мъж се появи крива усмивка.
- Разбира се. Разбира се. - Последва дълга пауза. - Господин Даулинг, имам предложение към вас.
- Слушам ви.
- Отворете третия портал и двамата ще се върнем заедно.
- Първо ми кажете кой сте - каза Уилсън.
Висблат поклати глава.
- Боя се, че тази информация е поверителна. Ще разберете кой съм, когато се приберем. Ще очаквате с нетърпение отговора.
Уилсън имаше чувството, че познава отнякъде Висблат. Жестовете му бяха толкова познати...
- Знам кой сте - каза той.
- Нищо не знаете - презрително се изсмя Висблат.
- Казахте, че вторият портал бил саботиран. Излъгахте ме.
- Направихте непоправима грешка, глупак такъв! Убихте Бартън, без дори да подозирате.
Сърцето на Уилсън се сви.
- Какви ги говорите?!
Отговорът беше съвсем прозаичен.
- Бартън е мъртъв. Това е причината да съм тук.
- Как се е случило?
- Да кажем, че претърпя злополука. Някои казват, че била организирана.
- Убили са го?!
На лицето на Висблат заигра усмивка.
- Ще ви кажа само едно. Скъпите ми услуги бяха потърсени отново три дни преди смъртта му. Винаги съм смятал това за странно съвпадение. И сега вие окончателно определихте съдбата му, господин Даулинг. Трябваше да ме послушате. Голям глупак сте! Мразя глупаците!
- Кой ви изпрати? - умолително попита Уилсън. - Кажете ми името му.
Въпросът му предизвика налудничав смях.
- С това темпо на загряване никога няма да се сетите!
- Не му вярвай! - извика Хелена от мрака.
- Ти да не се месиш! - изкрещя ѝ Висблат. - Вече направи достатъчно поразии!
Висблат бавно тръгна наляво, като ту излизаше на светло, ту попадаше в сянката на камъните, опитваше се да открие скривалището на Хелена.
- Чакайте! - каза Уилсън. - Готов съм да обмисля предложението ви.
Хелена беше беззащитна срещу командира и Уилсън го знаеше.
- Можех да ви убия и двамата, ако планът ми беше такъв - гневно рече Висблат.
- Почти го направихте!
Думите му накараха Висблат да спре на място.
- Не стрелях по вас! - Опита се да се разсмее предразполагащо, но смехът му отново прозвуча налудничаво. - Опитвах се да ви спася!
- Били сте тук твърде много време - каза Уилсън и дръзко пристъпи към него. - Прекалено дълго сте останали под въздействието на честотата на Шуман. - Нямаше съмнение, че именно тя е причината за лудостта на Висблат. Родените в тази епоха хора имаха някакъв шанс да се настроят до известна степен към нея, но Висблат, който идваше от бъдещето, нямаше подобна защита. - Чакали сте много време, преди да се опитате да отворите порталите. Опитали сте се да отворите портала в Гиза. Затова се ориентирахте толкова лесно през лабиринта. Опитали сте се да го отворите и не сте успели.
- Вие сте виновен! - изтърси Висблат. Взираше се в сянката си върху камъните и отчаяно се мъчеше да се успокои. - Мислите се за много умен, нали? Но сте прав, господин Даулинг. Не мога да отворя порталите. Чаках прекалено дълго. - Гласът му омекна. - Иначе сте прав, вече щях да съм го направил. - Чертите му отново станаха сурови. - Именно затова двамата с вас ще се върнем заедно. - Висблат бе спокоен. Толкова спокоен, колкото беше Кайро преди отварянето на втория портал.
- И каква полза имам аз от това? - поинтересува се Уилсън.
- Ще научите истината за смъртта на Бартън Ингърсън.
- Така или иначе ще я науча.
- Ако остана - кипна Висблат, - ще ме принудите да се превърна в чудовище. - Той направи с длан фуния пред устата си и зашепна театрално: - Кой знае какво мога да направя! Приятелката ви... - Погледна към мрака. - Сещате се какво имам предвид.
Хелена гледаше през очите на Уилсън и виждаше несиметричните черти на Висблат, сякаш той се намираше точно пред нея.
- Хелена! - извика Уилсън. - Време е да се махнеш оттук! Трябва! - Знаеше, че всеки във вътрешния кръг на Трилитона ще бъде прехвърлен във времето. - Излез извън каменния кръг, Хелена. Говоря сериозно!