Той засия със златиста светлина.
Високо горе изтрещя гръмотевица.
Хелена стоеше до колата извън Сарсеновия кръг. През червената мъгла видя как ръката на Уилсън задейства последния портал. Червени мълнии засвяткаха в мътното небе. Едва успяваше да различи Уилсън, който лежеше ранен на тревата.
Бръкна в джоба си и затърси монетата, която ѝ беше дал.
От сгъстяващите се облаци изскочи мълния и удари един от сарсените с оглушителен гръм. В отговор мегалитът засвети в бяло, сякаш натрупаното в сърцевината му електричество изведнъж се освободи.
Грохотът на бурята ставаше все по-силен.
За секунди се изсипа залп от мълнии - поразяваха мегалитите поред. Един по един камъните се озариха в загадъчно трептящо сияние.
Трилигонът започна да бръмчи.
Хелена го усещаше с всяка клетка на тялото си.
Внезапно виденията ѝ от Уилсън изчезнаха.
Облаците се разделиха и в нощното небе се появи осеян със звезди кръг.
Внезапно нагоре се изстреля лъч.
Сепната от ослепителната светлина, Хелена се извърна точно когато втори лъч прониза небето до първия. После трети и четвърти. Лъчите излизаха от дупките на Обри по периметъра на Сарсеновия кръг. Само за секунди всички петдесет и шест дупки образуваха огромен пръстен от светлина, който се простираше към безкрая на небето. Равнината се освети на километри около Стоунхендж. Стълбовете светлина започнаха да примигват последователно, обратно на часовниковата стрелка.
Всичко сякаш мина в забавен кадър.
Порталът се отваряше.
За една зашеметяваща микросекунда северът стана юг. Вълна свръхестествена енергия избълва от структурата - златната светлина полетя нагоре и се разпростря във всички посоки едновременно.
45.
Равнината Солсбъри, Англия
Стоунхендж
22 декември 2012 - Точка Нула +1
08:04
Мисия Исая - завършена
Както беше предречено, Ерата на Рибите свърши и започна Ерата на Водолея. Ново съзнание изпълваше всичко; предстоеше време на нова човечност и приятелство, на чистота на ума. Магнитните сили на портала бяха освободени и намалиха склонността към насилие, омразата и подозрението, които се бяха натрупвали през двете хиляди години на религиозни борби, две световни войни и стотици други конфликти. Имунните системи се зареждаха и хората отново можеха да спят спокойно. Времето потече с нормалната си скорост и всеки ден изглеждаше почти два пъти по-дълъг, отколкото преди.
Хелена отвори очи и видя смътна ивица светлина на източния хоризонт. Изгревът на зимното слънцестоене. Беше лежала на тревата повече от четиринайсет часа, но не се чувстваше нито премръзнала, нито уморена. Усещането бе странно, сякаш беше прекарала тук само няколко минути. Чувстваше се невероятно добре. Изправи се и забеляза, че габаритите на колата все още примигват.
Загледа се към древните мегалити на Стоунхендж. Камъните се бяха върнали в първоначалните си позиции.
„Да не би да съм си въобразила всичко?“
Тръгна натам и видя, че дупките на Обри около Сарсеновия кръг все още тлеят и над тях се издигат тънки струйки дим.
Докато пристъпваше към паметника, видя едва различимите останки на командир Висблат. Лекият ветрец разпиляваше белия прах, в който се бе превърнало тялото му.
Гледката я изпълни със страх за Уилсън.
Точно когато Хелена влезе във вътрешния кръг на Трилитона, слънцето се показа над хоризонта с взрив на златна светлина. Тя примижа срещу лъчите, които минаваха над Опорния камък и хвърляха дълга черна сянка, простираща се чак до мястото, където снощи бе лежал раненият Уилсън. Върху повърхността на Олтарния камък имаше дълбок и ясно различим отпечатък от ръка. Хелена падна на колене и го докосна с пръсти.
Порталът се бе отворил успешно и Уилсън си беше отишъл.
46.
Калифорния, Америка
Сграда „Меркурий“, субниво А5 - лаборатория
20 юни 2081
05:21
28 дни след опитното прехвърляне
Дейвин беше сам в лабораторията. Сканира баркода с лазерната си писалка и след като се убеди, че описанието е вярно, отиде при следващото устройство. Всичко се сглобяваше отново в пълна тайна; графикът беше натоварен. По пода имаше навити кабели, петтераватовите лазери на колайдера бяха прибрани в сандъци. Сферата на имплодера и генераторът на магнитно поле все още си бяха на мястото - не ги бяха демонтирали, тъй като за целта бе нужен специален кран.