- С нетърпение чакам да чуя историята ти - каза Оутър и го изгледа с любопитство. - Е, как успя да се подредиш така?
- Къде съм? - попита Уилсън.
Двойникът на Айнщайн махна с ръка.
- В „Ентърпрайз Корпорейшън“, разбира се.
- Какво правиш тук? Къде е Бартън Ингърсън?
Оутър като че ли се обърка.
- Не познавам никакъв Бартън Ингърсън, но едно е сигурно - хората тук не са с всичкия си. Мислят, че съм най-близкият ти роднина. Сякаш не виждат, че изглеждам много по-добре от теб. - Седна на ръба на леглото. - Но да ти кажа, това място си има и добрите страни. Осигуриха ми първокласен транспорт - лимузина, хубава стая, огромно легло. Снощи вечерях омар термидор. - Целуна върховете на пръстите си. - Възхитително! Знаеш ли, като се замисля, тези лукави кръвопийци се опитват да ме манипулират. Искат нещо. И ако се съди по твоя вид, това нещо явно е свързано с теб.
Уилсън огледа стаята.
- Откога съм тук?
Професорът сви рамене.
- Приятел, накараха ме да дойда преди три дни. Нямам представа какво става. Надявах се ти да ми кажеш. Между другото, заключени сме. Което не е добър знак. Както и да е... къде беше последните няколко седмици? Липсваха ми тъпите ни разговори.
Макар Уилсън да бе ужасно изтощен, събитията, които го бяха довели дотук, лека-полека започнаха да се избистрят в главата му. Погледна нагоре и видя две дистанционно управлявани камери, насочени към него от тавана. Всичко се заснемаше. Уилсън осъзна, че използват професор Оутър, за да го накарат да проговори за пътуването си. Защо иначе да ги заключват?
- Искам да видя Бартън Ингърсън! - каза Уилсън високо. - Чухте ли ме? Искам да го видя незабавно!
- Кой е Бартън Ингърсън? - Оутър също погледна към камерите. - Кажи ми какво ста...
- Искам веднага да видя Бартън!
Следващият час мина мъчително бавно. Уилсън внимаваше да не говори с професор Оутьр за нищо свързано с „Ентърпрайз Корпорейшън“ или с мисия Исая. Повтори: „Ще поговорим за това после, професоре“, поне сто пъти.
Раздразнението на Оутър стана неудържимо и той изрита вратата.
- Не мога да повярвам, че са ни заключили! Мръсници! Как така ще ме заключват!? Какво искат? Така де - какво искат?
Чу се изщракване и вратата се отвори.
Дейвин Чан влезе предпазливо при тях. Опитваше се да изглежда самоуверено, но лицето му беше обгорено и устните му бяха покрити с мехури. Дебелите рамки на очилата му се бяха отпечатали върху кожата. Уилсън изведнъж се сети, че именно Дейвин му беше дал дефектните контактни лещи преди прехвърлянето.
- Радвам се да ви видя - каза Уилсън и се надигна.
Отговорът беше също толкова възпитан.
- И аз се радвам да ви видя, Уилсън.
- Защо ни заключвате? - извика професор Оутър. - Що за шантава болница е това? Как така ще се отнасяте с мен като с... Не ви е срам! Какво си позволявате?!
- Професоре, спри - каза Уилсън, за да сложи край на тирадата му. Погледът му се спря върху учения от Меркуриевия екип. - Къде е Бартън? Искам да го видя незабавно.
- Тук съм, за да отговоря на всички въпроси, които може да имате.
- Които мога да имам ли? Къде е Бартън? Абсолютно наложително е да говоря с него.
- Съжалявам - каза Дейвин. - Инструкциите ми са съвсем ясни.
- Той добре ли е?
- Не е на разположение. - Дейвин предпазливо нагласи очилата си на изгорения си нос.
Уилсън се загледа в отличителните знаци на реверите на Дейвин. Черен триъгълник със звезда в центъра - знакът на лидер на Меркуриевия екип. Знакът на Бартън.
- Виждам, че са ви повишили - отбеляза Уилсън.
- Мога да отговарям единствено на въпросите, на които ми е разрешено - отвърна Дейвин.
- Откога съм тук? - попита Уилсън.
- От шест дни.
- Колко време ме нямаше?
- Пътувахте във времето двайсет и осем дни.
Точно толкова време Уилсън беше прекарал в миналото. Изчисленията на Бартън се бяха оказали абсолютно точни.
Ченето на професор Оутър увисна.
- Пътуване във времето ли?! Какви ги дрънкате?
- Къде е Бартън? - отново попита Уилсън. - Добре ли е?
- Казах ви. Не е на разположение. - Дейвин прочисти гърлото си. Личеше си, че е нервен. - Върнахте се преди шест дни. Когато се появихте в транспортната капсула, имахте огнестрелна рана в корема. Медиците ни ви вкараха в изкуствена кома, за да ви стабилизират. Първо ви поставиха в хипербарометрична камера, а после в йонизираща кабина за възстановяване на мускулния тонус. - Сякаш четеше написан текст. - Усилихме тракеноидите ви до нормалните нива. Когато се появихте в лабораторията... ами, изненадахте всички ни. Генераторът на електромагнитно поле беше изключен от захранването. Но въпреки това системите заработиха.