- Казвал ли си на някого за способностите ми? - попита Уилсън.
Оутър направи физиономия, сякаш са му натикали насила лимон в устата.
- Разбира се, че не! Аз мразя „Ентърпрайз Корпорейшън“! Те искат да се доберат до проучванията ми, забрави ли?
През следващия половин час Уилсън му обясни всичко, доколкото можеше. Трябваше да декодират информация и Оутър беше идеалният помощник - беше умен и Уилсън знаеше, че може да му се довери.
- Каза, че имало и друг пътешественик във времето - рече Оутър. - Кой беше той?
- Точно това е въпросът, който трябва да разберем.
- Значи не знаеш?
- Не точно.
- И си сигурен, че онзи Бартън е бил убит?
- Сигурен съм.
- От чисто любопитство - как смяташ да разбереш кой го е направил?
- Като го накарам да си признае - отвърна Уилсън. - Убиецът на Бартън няма как да знае с каква информация разполагам.
- Иска ми се да имаше цигари - замислено рече Оутър. - Нали се сещаш, от онези... смъртоносните. Доставят много по-голямо удоволствие. - Замълча. - Странно, но поради някаква причина този разговор ми напомня за онази нощ, когато хвърляхме онази твоя монета на съдбата. Помниш ли?
- И още как.
- Омега-програмирането беше ли ти от полза?
- Професоре, искам да разшифроваш текста на Исая - каза Уилсън. - Това е жизненоважно. Трябва да разберем защо някой би искал да попречи на отварянето на трите портала. Това е ключът към всичко. После ще говорим за омега-програмирането. Съгласен ли си?
- На какво изумително пътешествие си бил само... - Професорът завъртя глава, сякаш се опитваше да укроти ентусиазма си. - Значи пътуването във времето наистина е възможно! Изумително. - На лицето му цъфна крива усмивка. - Знам, че казваш истината, Уилсън... защото няма начин да си в състояние да измислиш такава занимателна история.
- Можеш ли да разшифроваш текста на Исая? - сериозно попита Уилсън.
- Щом онзи Бартън може да използва гигабитовия алгоритъм за декодиране, значи и аз мога. Няма проблем.
Но професорът дълбоко се лъжеше.
49.
Калифорния, Америка
Връх Уитни, Сиера Невада
27 юни 2081
16:35
35 дни след опитното прехвърляне
Уилсън драсна клечка, закри пламъчето с длан и го вдигна към цигарата. Вятърът духаше зад него и понесе струйката дим към планинските хребети, достигащи до хоризонта. Не беше сам - десет охранители в тъмносини униформи се бяха разположили около него и хеликоптера на „Ентърпрайз Корпорейшън“.
Седнал на най-високата точка на връх Уитни, Уилсън неизбежно се настрои философски. Бартън беше казал, че всичко тук си остава винаги едно и също. Думите му изглеждаха още по-дълбоки сега, тъй като Бартън го нямаше и само паметта за него оставаше на това великолепно място. Уилсън се загледа към високите зелени гори и дълбоката, бавно течаща река, издълбала долината долу. Над главата му бързо прелитаха бели облачета.
Точно в този момент мислите му бяха насочени единствено към Хелена. Беше се опитвал да не се отдава много често на спомените за нея и в резултат на това сега на устните му заигра усмивка. Тя му липсваше. Хубаво му бе дори само да си мисли за нея. Запита се какъв ли е животът ѝ. Какъв ли е бил, поправи се той. Ако по някаква случайност бе все още жива, щеше да е много възрастна. Уилсън се запита дали е родила деца, дали се е омъжила и дали е била щастлива. Щеше да му е нужна много воля да не се разрови в архивите, за да научи историята ѝ. От една страна, не искаше да научава какво се е случило с нея. Така тя можеше да живее в спомените му като прекрасната и изумителна млада жена, с която бе имал привилегията да бъде по време на пътуването си в миналото.
Високо горе самотен орел описваше плавни кръгове в топлите течения над планината. Гледката напомни на Уилсън онова, което му бе казал Бартън: „Няма смисъл от подготовка за подобна мисия, ако главата ти не е на правилното място. Обучението не струва нищо, ако нагласата ти е лоша. Трябва да бъдеш позитивен през цялото време. Трябва да останеш в настоящия момент“.
Уилсън дръпна отново от цигарата и се върна в реалния свят. Трябваше да е в най-добрата си форма, ако искаше да разкрие загадката около смъртта на Бартън. Кимна замислено. Бъди позитивен. Остани в настоящия момент.
Имаше план, но той съвсем не беше идеален. По искане на Г. М. беше разпратил на всички свързани с проекта доклад, в който описваше хода на мисията си. Това бе първият сблъсък в битката на съобразителност между него и Меркуриевия екип. Но противниците му не бяха обикновени хора, а някои от най-острите и находчиви умове на планетата. Въпросът бе можеше ли да разкрие истината с информацията, с която разполагаше?