Выбрать главу

-      Майтапиш се! - изтърси Дейвин и от устата му се разлетяха трохи от поредната бисквита. - Само активирането на Ген-ЕП ще ни отнеме две седмици, какво остава за подготовката на кандидат за опита. - Той преглътна. - Само преобразуването на онова малко мишле отне близо месец. Да не говорим, че оплескахме нещата.

-      Защо е това бързане? - попита един от другите учени.

-      Всички знаем колко е опасно да се пришпорват нещата - обади се друг колега.

-      Пренасочват ни към нов проект и прекратяват осемдесет и едно нула седем - намеси се Карин и Бартън я изгледа свирепо. Подобно нещо не беше в стила ѝ. - Нямате избор - тихо добави тя.

Бартън отново пое дълбоко дъх. Карин беше права да говори направо по същество.

-      След две седмици трябва да прекратим всичко - каза той. - Нямаме никакви други възможности.

-      Хмм, това вече е друго - промърмори Дейвин.

Андре беше озадачен.

-      Какво е Ген-ЕП?

Подробностите около всеки проект на Меркуриевия екип бяха строго секретни и Дейвин погледна Бартън, преди да отговори.

-      Всичко е наред - каза Бартън. - Можеш да му кажеш. Нали затова сме тук.

Дейвин махна трохите от пръстите си, взе лазерна химикалка и започна да рисува върху Дейта-Тран екрана, като в същото време обясняваше бързо:

-      Ще започна от самото начало. Както всички знаем, живият организъм е съставен от хромозоми, двайсет и една двойки за човешките същества, които са подредени във формата на лента, наречена ДНК. ДНК съдържа гените, които определят вида, формата и функционирането на всички живи същества. - На екрана се появи малка лабораторна мишка. - Ген-ЕП е една от милиардите генетични белтъчни структури, които изграждат нишките на ДНК. Или киселинната верига, както я наричаме. По същество имаме четири типа белтък - аденин, гуанин, цитозин и тимин. Ген-ЕП е жив организъм с ДНК, чиито изграждащи блокове са подредени по много специфичен начин.

Появи се подробно изображение на формата на молекулата.

-      И защо ни е нужен подобен организъм? - попита Андре.

-      За да можем да отделим атомите на ДНК с помощта на пулверизатор на частици и после да ги съберем отново - отвърна Бартън.

Андре още не можеше да разбере.

-      Ясно, но защо?

-      Това е необходимо, ако искаш да изпратиш нещо през времето - каза Дейвин.

Момчето изглеждаше още по-объркано.

-      Целта на проект осемдесет и едно нула седем е да открие начин за пътуване във времето - продължи Бартън.

Недоверчивото изражение на Андре накара Дейвин да повтори невероятното твърдение.

-      Точно така, Андре. Пътуване във времето.

Образът на екрана се разпадна на градивни единици и се събра отново.

Андре изглеждаше замаян дори само от споменаването на подобно нещо.

-      Мислех си, че пътуването във времето е невъзможно. Защото материята не може да се движи по-бързо от светлината.

Бартън поклати глава.

-      Оказва се, че може. - Огледа останалите учени около масата. - Сигурни сме, че можем да го направим.

Очите на Андре внезапно се проясниха и блеснаха.

-      Точно върху това искам да работя! - каза той, сякаш вече всичко му бе ясно. - Не сте сгрешили с решението си да ме включите.

За първи път от идването му тук той изглеждаше щастлив. Всички останали в кабинета изпитваха същото по отношение на този проект. Беше фантастичен, а те обожаваха предизвикателствата. Последиците бяха нещо, което не ги занимаваше. Те се съсредоточаваха върху процеса. И върху целта.

Бартън наблюдаваше момчето.

-      Тук сме, за да докажем теорията на пътуването във времето - каза той. - И тъй, дами и господа, разполагаме само с четиринайсет дни да осъществим проекта си. За целта ще ни е нужно нещо специално.

Всички се смълчаха и се замислиха.

-      Как ще създадем Ген-ЕП кандидат само за няколко дни, след като при нормални обстоятелства са ни нужни месеци? - попита някой.

-      Ще трябва да намерим начин - отвърна Бартън.

Андре вдигна ръка.

-      Не можете ли да пратите друг тип протеин?

-      Има едно нещо, наречено синдром на Хъмпти Дъмпти - отвърна Карин. - Можем да разградим всичко, което си поискаме... само че после не можем да го върнем в предишното му състояние. Дори Ген-ЕП не е съвършен. Открихме това при експеримента с мишката.

-      А как работи машината на времето? Разкажете. - Андре се нуждаеше от най-обща информация.

Дейвин посочи екрана за симулации и на него се появиха подробни чертежи.

Сблъсък → Имплозия → Инфлация → Диференциация