Очите на Джаспър се разшириха, но външно той запази спокойствие.
- Престанете с това нелепо представление, преди да се изложите като пълен глупак.
Уилсън обаче продължи да говори.
- Системата за сигурност първа степен показва, че вие, Джаспър Тредуел, сте подменили контактните лещи в лабораторията на Дейвин. - Цифровият видеозапис показа как Джаспър взема лещите с надпис „Уилсън Даулинг“ и ги сменя с други.
Джаспър посочи екрана.
- Това е изкарано извън контекст.
- Промяната на контактните лещи ме направи уязвим за тракеноидна реакция - продължи Уилсън. - И това би трябвало да ми струва живота. Защо ви беше да го правите? - Последва пауза. - Ще ви кажа защо. - Гласът на Уилсън стана по-остър. - Знам отговора. Защото изобщо не очаквахте да се върна и да разкрия ролята ви в това. Изобщо не очаквахте да се появи проблем за вас.
- Точно така, не очаквах.
Г. М. се обърна към внука си и каза с леден тон:
- Действал си без одобрението ми, Джаспър.
- Няма причини за безпокойство, дядо. Ако господин Даулинг беше пратен напред във времето, както бяхме решили, нямаше да има никаква опасност. Това бе просто предпазна мярка.
- Значи още тогава сте знаели какво става? - попита Уилсън.
Джаспър изобщо не се смути.
- Подозирах. Както и да е, всичко това е без значение. Подмяната на лещите не означава, че аз съм убил Бартън. И е съвсем очевидно, че вие сте все още жив. Тогава в какво се състои престъплението ми?
- Да продължим нататък - каза Уилсън, като се мъчеше да изглежда уверен. - Време е да разкрием втория пътешественик във времето.
Всички стояха като заковани. Дори не мигаха.
- Помните ли Магнус Клайнберг, втория Ген-ЕП кандидат? - На екрана се появи снимка на едър червенокос мъж. Само при вида му Уилсън се изнерви. - Някой знае ли какво става с него?
Андре се размърда неловко на стола си.
- Господин Клайнберг е изчезнал преди три седмици - каза Уилсън. - Три дни преди Бартън да загине в лабораторията. Интересно подреждане на събитията, не мислите ли?
Това беше особено важна част от доказателствата.
Г. М. изглеждаше загрижен.
- Да не би да намеквате, че Магнус Клайнберг е бил мъжът, изпратен назад във времето да ви спре?
- Точно това намеквам.
Появиха се заглавия: „Назначен е нов началник на полицията“, „Полицията преследва сериен убиец“, „Висблат е изчезнал“.
- Както виждате от тези снимки и статии - каза Уилсън, - Клайнберг несъмнено е бил пратен в миналото. И това означава само едно. - Той погледна към Меркуриевия екип. - Вие сте хората, които са го прехвърлили. - Обвинението отново беше посрещнато с мълчание. - Преди колко време го направихте?
Лицата на всички бяха безизразни.
Накрая Андре наруши мълчанието.
- През транспортния портал не е изпращан никой друг освен вас.
Уилсън погледна изпълнените с информация холографски екрани.
- Това, което виждате пред вас, е доказателство за противното, нали? Именно Клайнберг беше човекът, с когото се срещнах в миналото.
- За задействането на генератора на магнитно поле са необходими повече от двайсет петавата електроенергия - каза Дейвин, заработи на таблета си и прехвърли на екрана подробна графика на ежедневното потребление на енергия в лабораторията. Последният пик беше по време на опитното прехвърляне на Уилсън.
- Никой друг не е минавал през портала - каза Андре.
- Явно никой друг не е пътувал във времето, господин Даулинг! - каза Джаспър. Погледът му не се откъсваше от професор Оутър. Джаспър знаеше, че на Уилсън му липсва нещо важно. - Теорията ви не струва нищо. Тези двама мъже - той посочи екрана, - Клайнберг и Висблат... ами, явно просто си приличат. Не са един и същи човек.
Думите му потвърждаваха, че е Клайнберг. Но в същото време доказателствата показваха, че той не е бил изпращан в миналото. Как бе възможно това? Мислите на Уилсън препускаха... и изведнъж отговорът му дойде като удар на мълния.
- Клайнберг още не е изпратен, нали? Трябва да бъде пратен в миналото, но прехвърлянето още не е осъществено. Той е все още тук! Именно затова генераторът на магнитното поле е бил включен в захранването... вие сте се подготвяли да го изпратите, при това съвсем скоро!
По лицата на учените си личеше ясно, че е уцелил истината.
- Това е абсурдно! - решително заяви Джаспър. - Дядо, настоявам да извикаме охраната. До гуша ми дойде от тези глупави теории за втори пътешественик във времето. Уилсън не разполага с абсолютно никакви доказателства. Виж ги двамата - те явно не знаят какво правят. Продължават да търсят в Дейта-Тран, за бога! Ние трябва да сме разпитващите! Господин Даулинг е онзи, който Нарушава правилата. Сериозно, дядо, трябваше да сме по-търпеливи. Да. Изобщо не трябваше да работим с естествен Ген-ЕП. С напълно непознат човек като него. Трябваше да създадем свой собствен кандидат...