Выбрать главу

Джаспър разхлаби вратовръзката си.

-      Внимавайте, господин Даулинг.

-      Джаспър, съжалявам, но всички улики сочат директно към вас - каза Уилсън.

Джаспър стана.

-      Повече няма да търпя това!

-      Вие подменихте контактните ми лещи.

Г. М. насочи басту на към внука си.

-      Сядай! Искам да чуя какво има да каже господин Даулинг.

Джаспър погледна охранителите, изсумтя раздразнено, като си даде сметка, че няма как да се измъкне, и се подчини с неохота.

-      Дневникът на Бартън е изтрит от Дейта-Тран - каза Уилсън. - Всичко е изчезнало. За подобно нещо е нужно много високо ниво на достъп и много умения. Вие имате властта да го направите. Мотивът ви е бил да подкопаете влиянието на Бартън върху Г. М. - Уилсън се приготви да нанесе убийствения си удар. - Помолили сте Андре да декодира свитъка Исая още преди да бъда прехвърлен. Открихме бележките му в системата на „Ентърпрайз Корпо- рейшън“. И изглежда, че сте действали без разрешението на дядо си. Следователно сте имали мотива, връзките и средствата да унищожите мен, Бартън и мисия Исая.

Джаспър го гледаше и мълчеше.

-      Но въпреки това вие не сте човекът зад всичко това - каза Уилсън. - Вярно, всички улики сочат към вас. Но вие не сте убиецът на Бартън.

Напрежението на лицето на Джаспър внезапно изчезна.

-      Ох, слава богу.

-      Тогава кой? - попита Г. М.

-      Някой, който има интелекта да разшифрова текста на Исая. Някой с достатъчно власт и познания да изтрие дневника на Бартън. Член от Меркуриевия екип с техническата способност да устрои капан на Бартън в лабораторията по начин, който дори Бартън не би могъл да предвиди. И най-важното, някой достатъчно амбициозен и ловък, за да види предимствата на пътуването във времето. - Уилсън изгледа един по един четиримата на първия ред. - Човек, готов да направи всичко, за да постигне целта си.

Уилсън посочи.

-      Карин Търнбери, вие сте убиецът на Бартън Ингърсън.

-      Това е нелепо - тихо отвърна Карин. В гласа ѝ нямаше дори намек за смут. - Просто се опитвате да объркате нещата.

Уилсън й се усмихна.

-      Вие сте го направили, Карин.

-      Защо ми е да убивам Бартън Ингърсън?

-      За да си издействате помощта на Меркуриевия екип.

-      И за какво ми е помощта им? - хладно попита тя.

-      Защото само по този начин бихте могли да ги убедите да проведат друг експеримент с пътуване във времето.

-      Това е нелепо...

-      Вие имате способността и интелекта да разшифровате бележките за мисията - каза Уилсън.

-      Всички в тази стая могат да го направят - отвърна тя съвсем спокойно.

-      Кой по-добре от вас би могъл да знае къде се намират файловете на Бартън и какъв е кодът за достъп? Нищо не би ви попречило да ги изтриете, ако решите.

-      Всеки с необходимото ниво на достъп би могъл да го направи - моментално възрази тя.

-      Вие имате неограничен достъп до лабораторията. Никой не познава по-добре от вас генераторите на електромагнитно поле.

Карин най-сетне показа известни емоции и вдигна ръце.

-      И какво, ако съм го направила? Това не означава, че съм убила Бартън. Пък и точно тук обвинението ви се разпада. Нямам никаква причина да попреча на глупавата ви мисийка. Защо ми е да го правя?

Уилсън се обърна към Джаспър.

-      Затова подменихте лещите ми, нали? Защото Карин ви е казала. Тя ли ви помоли да го направите?

Джаспър не отговори.

-      И какво, ако съм го помолила? - обади се Карин. - Това също не доказва нищо. Разследването на смъртта на Бартън не откри нищо. Всички тук знаят, че в самата лаборатория няма наблюдателна техника.

-      Вие сте убили Бартън - каза Уилсън. - И сте инсценирали нещата така, че да изглежда като злополука. Целта ви е била да накарате Меркуриевия екип да ви помага в манипулирането на миналото. Нека позная. Казали сте им, че ако ви помогнат, заедно бихте могли да спасите Бартън. Именно затова сте изпратили Клайнберг да ме спре - за да оставите пътищата през времето отворени.

-      Нямате доказателства - каза тя.

-      Напротив, Карин, имам. Клайнберг ще потвърди, че вие сте си осигурили услугите му преди смъртта на Бартън. Това доказва, че сте планирали всичко. Това е една от критичните ви грешки.

Карин запази самообладание.

-      Каква ми е ползата от пътуването във времето, ако самата аз не мога да го използвам?

-      Много се радвам, че попитахте. - Уилсън откъсна поглед от нея. - Кажете ми, Дейвин, колко време би било нужно да промените генетично Карин в Ген-ЕП кандидат?