Всички в помещението мълчаха замислено.
- Имам въпрос - обади се Уилсън, осъзнавайки, че това е може би последният му шанс да научи отговора. Погледна Дейвин. - За жената, която срещнах в миналото. Тя защо не ме нападна, когато погледна в очите ми?
Дейвин се замисли за момент.
- Очите ѝ са били сини, предполагам. - Свали очилата си и старателно избърса стъклата им.
Уилсън мислено се загледа в лицето на Хелена, сякаш тя се намираше пред него.
- Да, сини бяха.
Дейвин потърка брадичката си.
- Това е много необичайно съвпадение, но единственото ми заключение е, че тя също е била Ген-ЕП. Само това би могло да анулира тракеноидната реакция. Просто не мога да се сетя за друго възможно обяснение.
Веднага щом го чу, Уилсън осъзна истината. С отпращането на Хелена само секунди преди прехвърлянето си той бе допуснал ужасна грешка. Тя е можела да пътува с него, а сега той никога нямаше да я види.
- Това отговаря ли на въпроса ви? - попита Г. М.
Уилсън кимна.
- Да.
- Невероятно съм впечатлен - заяви Г. М. - Всички сме впечатлени. Бартън избра подходящия човек за изпълнението на мисия Исая.
- Бяхте идеалната комбинация - съгласи се Дейвин.
- Много по-умен, отколкото предполагахме - добави Андре.
Колко странно“, помисли си Уилсън. Единствената му оставаща тайна беше омега-програмирането. От самото начало то бе нещо, което отчаяно се опитваше да скрие от всички.
- Съгласен съм... - с неохота се включи и Джаспър.
- Бартън е избрал подходящия човек за работата.
Г. М. се опря на бастуна си и бавно се изправи.
- „Ентърпрайз Корпорейшън“ ще изпълни уговорката си с вас, господин Даулинг. Вече сте много богат човек. И, доколкото разбирам, остава също и това...
На прага се появи Синтия. Носеше голям плексигласов контейнер, в който се намираше картината „Светото семейство“ на Рембранд.
Уилсън впери поглед в спокойно спящото бебе под надзора на майката и ангелите пазители, реещи се над тях в мрака. Погледът му се насочи към прозореца, където слънцето се спускаше към хоризонта и оцветяваше като със златно фолио небесния купол.
Някои залези могат да спрат дъха на човек. Този със сигурност беше един от тях.
Трийсет и шест дни след началото си мисия Исая бе завършена. Честотата на Шуман бе възстановена и убиецът на Бартън бе разобличен. Но въпреки това сърцето на Уилсън бе натежало - пътищата във времето бяха затворени и той бе изгубил Хелена завинаги.
Събитията бяха описали пълен кръг.
Преди да успее да се отърси от мислите си, професор Оутър се наведе към него.
- Представи се като същински Шерлок Холмс. Много впечатляващо. Наистина. Но преди да се възгордееш от комплиментите ми, трябва да ти кажа още нещо. - Професорът шепнеше толкова тихо, че никой освен Уилсън не можеше да го чуе. - Дейта-Тран откри в превода още нещо. - Той посочи екрана. - Връзка към Първа книга на Ездра, петнайсетата от Стария завет. - Тонът му беше ужасно сериозен. - Като че ли има и друга работа за Надзирателя, Уилсън. Нещата още не са приключили.
В живота най-големите приключения
не са онези, които търсим, а онези, които
търсят нас.
Бартън Ингърсън