- Направих някои генетични симулации - обади се Стюарт Гамин, един от по-възрастните учени.
- Добре е като за начало - съгласи се Бартън.
Стюарт обясни какво е направил.
Друг учен вдигна ръка.
- Направих някои проучвания на секвенцията на молекулярното разлагане.
Процесът беше разискван надълго и нашироко - положителни и отрицателни страни, още нови теории. Дейвин водеше разговора, а Бартън седеше умълчан и замислен.
- Мисля, че разполагаме с достатъчно, за да продължим - заяви Дейвин след близо половин час оживена дискусия. Екипът беше разделен на три групи, които трескаво започнаха да пишат на таблетите си, а детайлите се появяваха на екрана на Дейта-Тран на отделни малки фрагменти. „Цялото е по-голямо от сбора на отделните части“ - обичаше да цитира Бартън. Именно затова Меркуриевият екип беше толкова мощен инструмент за решаване на проблеми. Всеки отделен негов член беше гений в едно или друго отношение. А заедно те образуваха свръхгений.
Стартираха се симулации и алгоритми, запълзяха колони числа. Системата Дейта-Тран непрекъснато сравняваше отделните сегменти и ускоряваше процеса. Всичко бе толкова сложно, че обикновеният човек би го възприел като неразбираеми откъси от ненужна информация. От всички страни валяха въпроси. Енергията в помещението се долавяше ясно.
Андре седеше неподвижно - неговият Дейта-Тран сегмент беше празен. Бартън го наблюдаваше внимателно и се питаше дали момчето не се е озовало в твърде дълбоки за него води. Може би всичко това му идваше в повече?
Накрая Андре заговори.
- Ами ако има някой или нещо, което да не ни се налага да пресъздаваме?
Писането и въпросите внезапно секнаха. Всички вдигнаха глави от преносимите си устройства и зяпнаха момчето.
- Искам да кажа, възможно ли е някъде да има естествен Ген-ЕП?
Бартън го побиха тръпки.
- Някой помислял ли е за това? - сериозно попита той.
Всички мълчаха.
Дейвин подаде на Андре бисквита.
- Отлична идея, момчето ми.
Решението беше толкова просто и в същото време отговаряше точно на изискванията на Бартън. Пресъздаването на Ген-ЕП щеше да е истинско чудо за краткия срок, с който разполагаха - а Бартън се нуждаеше не от мишка, а от човешко същество. Това можеше да е най- доброто решение, на което би могъл да се надява. Обърна се към Дейвин.
- Какви са шансовете?
- За откриване на човешки Ген-ЕП ли? Готови ли сме наистина да използваме човек? — със съмнение попита Дейвин.
- Винаги се е предвиждало последният опит да е такъв - отвърна Бартън.
- Дейта-Тран не разполага с човешки генетични данни - каза някой.
- Готов ли си да изпратиш човек? - отново попита Дейвин.
- Нямаме избор - отвърна Бартън. Решението беше перфектно.
- Като начало, имаме около девет милиарда различни човешки ДНК комбинации - каза Дейвин. - Имайте предвид, че това е максималният капацитет. На практика те са някъде около два милиарда, тъй като много от основните типове са свързани с различни деформации. Те се елиминират още преди раждането, така че можем да ги изключим.
- Ген-ЕП рядко срещан ДНК тип ли е? - попита Карин.
- Не повече от всеки друг. Напълно случаен е. - Дейвин се загледа в тавана. - Да видим, населението на планетата е около осем милиарда. Два милиарда типа ДНК. Това ни дава вероятност приблизително едно на четири.
- Да - добави Карин. - Но може да открием Ген-ЕП кандидат, който е на сто и двайсет години. Или тригодишен.
Бартън се усмихна на Андре. Така или иначе, момчето беше оправдало очакванията му.
- Е, какво чакаме? - рече Карин. Пръстите ѝ увиснаха над Дейта-Тран приемника. Дейвин изпрати на всеки член на екипа симулационен модел и след няколко минути бяха почти приключили с всички критерии за разграждането.
- Няма съмнение, че обектът ще има сини очи - каза Дейвин. Знаеше го от анализа, който вече беше завършил. Очите бяха най-сложният компонент от хромозомната таблица. При мишката, която бяха превърнали, те се промениха от червени на сини.
Екранът отново се изпълни с подробна информация. Списъкът постепенно се оформяше. Карин спря да пише и посочи.
- Дейта-Тран съпостави Ген-ЕП моделите, които симулирахме. - Физическите характеристики бяха изброени в лявата половина на екрана.
Бартън откри, че се е зазяпал в Карин. В нея имаше нещо, което го привличаше - особено когато работеха и бяха под напрежение. Той тръсна глава, за да пропъди мисълта. Моментът не беше подходящ да се разсейва.