- Ето и подробностите - възбудено рече Карин. - Сини очи. Кръвна група АВ отрицателна. Между другото, тя се среща най-рядко. Това ще помогне.
Списъкът продължаваше до долния край на екрана и описваше различните атрибути до молекулярно ниво. Следващата информация наистина я изненада.
- Според симулациите на Дейта-Тран Ген-ЕП ще има белег на лявото око. - Керън беше слисана. - Две едва забележими ивици в долната радиална част на ириса.
Бартън се стресна. Това бе изумително точен индикатор. Никога не беше виждал нещо подобно. Проследи информацията до Дез Люис - млада молекулярна биоложка, член на екипа от четири години.
- Добра работа, Дез. Отлична симулация. - Обърна се към Карин. - Пусни търсене в Дейта-Тран по цвят на очите и кръвна група. След това сравни резултатите с оптичния регистър. Да видим какво ще изскочи.
- Вече го правя - отвърна тя.
Тъй като ирисът е уникален за всеки човек, беше създаден оптичен регистър, в който влизаха всички новородени. Дейта-Тран имаше достъп до всички болнични системи. Ако имаше съответствие, щяха да го открият.
Търсенето по кръвна група и цвят на очите даде 1 235 000 резултата. Оптичните данни щяха да съкратят списъка още повече. Часовникът на екрана показа, че търсенето ще продължи един час и двайсет и седем минути.
- Започни със служителите на „Ентърпрайз Корпорейшън“ - каза Бартън. - Да се надяваме, че ако има подходящ кандидат, той вече работи за нас.
- Търсенето сред служителите приключи - каза след малко Карин. - Уви, нямам добри новини. Никой от „Ентърпрайз Корпорейшън“ не отговаря на критериите. Продължаваме нататък.
Андре въведе команда в таблета си, прехвърли я на Карин и каза самодоволно:
- Това би трябвало да ускори малко нещата.
И наистина, времето за търсене се съкрати до един час и шест минути.
Бартън се усмихна.
- Чувал съм, че си магьосник с Дейта-Тран.
Останалите членове на екипа продължаваха да пускат симулации по устройствата си, но въпреки това следващият час измина бавно. Всички чакаха, обзети от мъчително напрежение, докато компютрите на Дейта-Тран преравяха десетки хиляди оптични записи в търсене на съответствие.
- Резултатът излиза - каза най-сетне Карин с ясно доловимо вълнение.
Бартън се извърна. Не искаше да гледа.
Всички ахнаха.
- Имаме двама кандидати - обяви Карин. - И двамата са мъже. Първият е на трийсет и една, в Тихия океан. Вторият е на четирийсет и пет, от Европейския регион. Изумително!
На лицата на всички цъфнаха усмивки.
Членовете на екипа започнаха да си стискат ръцете.
На Бартън му идеше да подскача и да закрещи от радост, но се сдържа.
- Да не прекаляваме с ентусиазма - предупреди той. Даваше си сметка, че все още трябва да свършат страшно много работа. - Трябва да потвърдим белега на лявото око. Да сме абсолютно сигурни.
- Кой кандидат искаме? - попита Карин.
- И двамата - без никакво колебание отвърна Бартън. - Срещни се лично с тях, Карин. И ги доведи тук, ако имат генетичния белег.
Ако успееше да убеди поне единия да им помогне, имаше шансове за успех.
Карин го погледна в очите и той задържа погледа си върху нея малко по-дълго от обичайното. Просто му се искаше да я гледа и да се наслаждава на момента на успеха. Това бе ритуал между двамата, който сякаш оставаше незабелязан за другите. Бартън се усмихна и тръгна към вратата.
- Дейвин, искам всички да започнете работа по системите за прехвърляне. - Изведнъж спря. - Между другото, как се казват?
Снимките и личните данни на кандидатите изпълниха екрана.
- Мъжът на трийсет и една е Уилсън Даулинг. Учи право в университета в Сидни. В момента тече пета година от докторантурата му.
- Доста време за писане на дисертация - отбеляза Андре. Самият той беше завършил университета само за половин година.
- Хобито му е да лети на стари самолети - добави Карин. - Няма здравословни проблеми. Академичните му резултати са около средното.
Дез Люис наклони глава и каза:
- Хубав е.
- А другият?
- Магнус Клайнберг, на четирийсет и пет. Политически криминолог, живее в Прага. Без здравословни проблеми. Добри академични резултати. - Карин кимна. - Това е добре.
- Клайнберг - каза Андре. - Изглежда отличен избор. Майка ми казва, че евреите били избран народ.
- И двамата изглеждат достатъчно способни - отвърна Карин.
Бартън се загледа в снимката на Магнус Клайнберг. Уилсън Даулинг бе удостоен със същото задълбочено изучаване. Бартън пак се почеса по брадичката.