Бърни се усмихна и отново показа прелестните си зъби.
- Звучи доста напредничаво - тихо каза Уилсън.
- Точно така се запознах с жена си - продължи Бърни. - Беше такова прелестно създание. Красавица! - Унесе се в спомени. - Баща ми дойде при мен и ми каза: „Намерих ти момиче“. Толкова прав се оказа. – Сложи ръка на сърцето си и килна глава настрани и нагоре, досущ като Джули Андрюс в „Звукът на музиката“.
Уилсън си погледна часовника. Вече му беше трудно да скрива отегчението си.
- Багван - каза той, натъртвайки на името. - Виж, много ми е приятно да си бъбря с теб, но имам много работа, нали разбираш? - Посочи към стаята. - Имам много книги за четене.
- Много ли се разприказвах? - малко притеснено попита Бърни.
- Не-е-е - отвърна Уилсън и отстъпи назад. - Просто съм зает. Ще ми разкажеш другия път. Очаквам го с нетърпение.
- За мен ще е удоволствие... - отвърна Бърни, докато вратата се затваряше пред лицето му.
А после вратата се отвори и Уилсън се появи отново.
- И още нещо, Багван - каза той, сякаш тъкмо се беше сетил. - Следващия път... чукай само когато намериш онези изгубени картички.
Бърни се ухили.
- Много си гаден, господин Уилсън.
Уилсън пак си погледна часовника и се сети, че е закъснял за лекцията на Джени Джоунс. Тя вече беше започнала.
Като сипеше порой ругатни, Уилсън се втурна в стаята, намери път между книгите, грабна идентификационната си значка от масата, изскочи навън и затръшна вратата.
Профуча покрай Бърни и му извика:
- Заради теб закъснях, Багван! Джени страшно ще ми се ядоса!
- Значи всичко е точно така, както трябва да бъде, господин Уилсън! - извика в отговор Бърни.
Вътрешният двор на университета беше точно един квадратен акър, покрит с безукорно поддържана трева. От четирите страни на тревната площ минаваха открити алеи. Хората се бяха разположили на одеяла и се наслаждаваха на есенното слънце. Някои четяха, други бъбреха. Атмосферата бе спокойна и идилична, докато Уилсън не прескочи каменната стена и не хукна през тревата, като заобикаляше и дори прескачаше изпречилите се на пътя му.
Сензорът засече пропуска му и стъклената врата се отвори, докато приближаваше. Задъхан, той се затича по пустия коридор. Стъпките му отекваха от стените. Уилсън отново си погледна часовника, влетя през двойната врата и моментално усети погледите на студентите, които го гледаха от амфитеатралната аудитория. Цифровата черна дъска беше покрита с бележки, а Джени Джоунс, злата вещица на Запада, стоеше до подиума с ръце на кръста.
- Много мило, че се присъединявате към нас - хладно рече тя.
Джени беше привлекателна трийсет и пет годишна брюнетка, асистент по право. Бе остроумна и своеволна, с красиво тяло и флиртуваща усмивка - и ако зависеше от него, Уилсън никога нямаше да я погледне тая проклета кучка, докато е жив.
По изражението ѝ личеше, че е разстроена, което не беше нещо невъобразимо. Уилсън погледна петдесетината студенти, които го зяпаха безизразно. На четвъртия ред забеляза приятеля на Джени. Изглежда, Алфи - Алфред Суза - за пореден път беше решил да посещава заниманията.
Уилсън харесваше Алф. Да, харесваше да го вижда на лекции и упражнения по същия начин, по който харесваше да му изтръгват ноктите с корените - с клещи. Ситуацията беше сравнима, реши Уилсън - само дето да виждаш Алф май беше по-лошо.
Причината?
Джени и Уилсън навремето имаха връзка. Професор Оутър твърдеше, че запазилите се чувства на Уилсън към нея се основават единствено на факта, че Джени е добра в леглото, но самият Уилсън не беше много сигурен. Трябваше да има нещо повече. Затова Уилсън избра да я презира, след като вече не бяха заедно - реши, че трябва да е или едното, или другото. Нямаше средно положение. Нещата се усложняваха от факта, че общата им дисертация върху търговското право изискваше да водят занятия заедно. Така им се налагаше всяка седмица да търпят по десет мъчителни часа заедно в четене на лекции на гтървокурсници.
- Появяването е много важно - обяви Уилсън на студентите. - И по-точно овладяното появяване. Трябва да го оцените по достойнство. В момента ви давам ценен урок как да не изпадаме в паника, когато колегата ни е ядосан.
И плесна Джени по дупето, за да я накара да освободи подиума.