На тринадесет години Мелиса свободно минаваше под протегнатата му ръка, а на следващата година бе толкова пораснала, че трябваше да се наведе, за да мине. Скоро щеше да стане жена.
Тая мисъл го вълнуваше и той я изказа гласно. Това се случи на рождения й ден, когато момичето навършваше петнадесет години. Двамата се бяха изкачили на скалата, където някога Ян се бе сблъскал с мисионера и откъдето сега щяха да берат червени клонки от бакниш за вечерното празненство в хижата. На една висока пукната скала висеше огряно от слънцето червено клонче. Мелиса насърчи приятеля си да се покатери и да го откъсне.
— Това е последното — извика тя. — Аз си отивам. Няма да ме хванеш…
Спусна се да тича надолу и весело се смееше, докато той предпазливо слизаше от скалата.
Ян хукна подире й, говорейки на френски, на кри, на английски. Гласовете им се смесиха в пространството.
Той нарочно тичаше по-бавно. Беше му интересно и радостно да гледа как Мелиса скача от скала на скала, как прекосява като стрела откритите места: косите й се развяваха на слънцето, тънката й фигура се движеше с лекотата на сенките в планината.
Не би я стигнал, ако тя не се беше предала сама. Обърна се назад като една засмяна русалка, сияеща от възбуда и предизвикателство. Ян бе като замаян. Настигна я, но не поиска да я хване. Никога не бе я виждал толкова хубава. Само протегна ръце и каза:
— Колко си хубава, Мелиса! Вече си почти жена! Мелиса поруменя още повече:
— Тъй ли ти се струва, братко Ян?
— Ако си вдигнеш косата нагоре, ще бъдеш по-хубава и от жените в ония книги.
В очите на Мелиса блесна искра от предишната закачливост:
— Казвате, че съм хубава и че съм почти жена, пък… Ян Торо, за трети път през тая седмица не играете, както трябва. Няма да излизам повече с вас!
Той обхвана лицето й с ръце и се наведе да я целуне.
— Така — каза тя, когато Ян я пусна. — Винаги сме играли тъй, откакто се помня.
— Страх ме е, Мелиса! — прошепна той. — Станала си толкова голяма и хубава, че ме е страх.
— Страх?! Брат ми се страхува да ме целуне! А какво ли ще бъде, като стана жена, Ян?
— Не знам, Мелиса.
Тя се обърна, отмятайки назад косата си. Ян я раздели на три и я сплете, както бе правил това много пъти.
— Мисля, че не ме обичаш като преди, Ян. Бих искала да бъда жена, за да видя дали тогава съвсем ще ме забравиш!
Тя се смееше и смехът й звучеше за него като някаква нова песен.
Прибраха се в станцията. Мелиса отнесе клонките в хижата, а Ян се отби в магазина на компанията.
Като остави клонките вътре, Мелиса веднага се върна на прага и проследи пътя на Ян към магазина. После тръгна през площада, за да отиде при Йовака.
След четвърт час Ян видя Мелиса да се връща с червения шал на Йовака. Вървеше полека, с отмерени стъпки.
„Да не би да я болят ушите? — това беше най-глупавата от мислите, които му идеха напоследък. — Защо си е пребрадила главата с тоя шал?“
— Не по-малко от половин пръст е дебел шалът и е от най-хубавата лондонска вълна — добави дошлият Жан.
Както обикновено той говореше с Ян на френски.
— Има само една жена, на която тоя шал стои по-добре, отколкото на Мелиса. Това е Йовака, моята жена. Небесни светии, не става ли всеки ден по-хубава, Ян?
— Да — съгласи се Ян. — Скоро ще бъде жена.
— Скоро! — подскочи развеселен Жан. — Казваш, че ще бъде скоро жена? Че ако не е жена на тридесет години и с две дечица (да й даде Бог още!), кога ще бъде, питам те?
— Думата ми бе за Мелиса — засмя се Ян.
— А на мене за Йовака. А! Ето че излиза да види дали се връщам вкъщи със захарта, за която ме изпрати преди час. Знаеш, тя е готвачката за таз вечерното празненство. А! Не ме видя и се прибра недоволна. Виждал ли си фигура като нейната, Ян Торо? И такива коси като гарваново крило? Бягам да й занеса захарта.
Жан се затича и се провикна. Жена му излезе и тръгна да го посрещне.
След няколко минути и Ян прекрачи прага на хижата им.
— Знаех си, че ще бъда бит или ще получа друго наказание, загдето забравих захарта — дърдореше дребният французин, запретнал до лакти ръкавите си. — Меся тесто за баницата, за хляба, за тортата. Аз, Жан дьо Гравоа, началникът на станцията на езерото Бейн, трябва да стоя тук и да меся тесто! Хубава е като ангел и е по-сладка от захар моята Йовака. Драга моя, кажи на Ян какво ми разправяше за Мелиса…