— Не знам — каза Йовака.
— И аз не знам — запали лулата си Жан. — Но Гравоа е достатъчно хитър, за да наруши хиляди клетви, ако се отнася за тебе, Йовака!
Тя му кимна с признателност.
— Душата на една девойка изоставя тялото й, щом се омъжи за обичан човек — продума нежно Йовака и сложи чернокосата си глава на рамото му. — Ако съм ти дала душата си, защо да не наруша една клетва за тебе?
Жан се трогна от това разсъждение и прегърна жена си.
Яростен лай и ръмжене на кучета накараха Гравоа да отиде до вратата. Чу се дрезгавият глас на Кроасе и свистенето на дългия му камшик.
— Ще се върна веднага! — каза Жан и изскочи навън.
Не отиде при Кроасе и кучетата, а тръгна към хижата на Къминс.
— По дяволите клетвите! — мърмореше си той. — Никой Бог не ми забранява да се заема с тая работа, най-малко Йовака.
Като чу силния смях на младия Диксън в хижата, французинът настръхна:
— Къминс и Ян Торо са безумци!
ЕДНА ЦЕЛУВКА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕЯ
По-нататък очите на Жан не се откъсваха от хижата на Къминс. Той предпазливо следеше Мелиса и Диксън, но тоя път дори пред Йовака не загатна за подозренията си. Диксън бе много симпатичен на всички с искреността и обноските си, с широките си плещи. Навярно можете да бъде добър другар. Затова завладяваше всекиго, но не и Жан.
Бегачите от станцията заминаваха един по един и Мелиса и младият англичанин бяха все по-често заедно. Диксън не прояви никакво желание да придружава чиято и да било шейна и когато времето бе топло, излизаха с Мелиса на разходка из гората.
Ведньж Жан бе поел по границата на едно блато, което се намираше между Пустинните земи и най-високите гори. Спря се да разгледа пресните следи на една лисица по утъпканата от шейни и кучета пътека. Внезапно чу гласове. След малко разпозна смеха на Мелиса, а сетне и гласа на Диксън. Очите му светнаха застрашително. Французинът направо побесня.
— Ах! Ако бях Ян Торо! Но Ян Торо със сърцето на Жан дьо Гравоа. Каква изненада бих поднесъл на тоя чужденец! — каза си той, отдръпна се от пътеката и навлезе в гъсталака.
През шубраците зърна как Диксън се осмели да сложи ръка върху рамото на Мелиса и почтеното му сърце възропта. Двамата млади вървяха полека, англичанинът бе навел глава към девойката и говореше нещо сериозно, а тя гледаше в земята. Изведнъж той се наведе и я целуна.
Мелиса се отдръпна със сподавен вик. Диксън се изсмя срещу искрящите й очи. Когато видя Гравоа на пътеката срещу себе си, момичето отново извика от изненада. Очите на французина горяха от гняв.
— Жан, Жан! — изхълца Мелиса и се втурна към него.
— Ти си оскърбена! — каза той. — Бягай вкъщи, хубава Мелиса!
Гледаше подире й, докато изчезна. Сетне се обърна към Диксън:
— За пръв път нашата Мелиса е оскърбена. Ако Ян Торо бе тука, щеше да ви убие. Но него го няма, затова ще ви убия аз!
Хвърли се като дива котка срещу бялото гърло на Диксън. Нападнатият се отдръпна настрана, стовари един удар по глатата му и французинът падна.
Гравоа се изправи замаян и не чу изплашения глас зад завоя на пътеката, по която изчезна Мелиса. Диксън се изсмя надменно и подигравателно, понеже Жан продължаваше да налита, макар и по-предпазливо от първия път.
Противникът бе опитен. Жан го нападна по своя си котешки начин и получи втори удар, но сега се задържа на краката си.
— Струва ми се, че удрям малко момче — обади се хладнокръвно Диксън. — Защо искате да се биете, Гравоа? Престъпление ли е тук да се целуне една хубава девойка?
— Ще ви убия! — отвърна му Жан със студено спокойствие.
Макар и по-дребен, той беше опасно решителен. Не проявяваше страх, ръката му не се докосна до дългия нож в пояса. Ироничната усмивка изчезна от устните на Диксън. Жан не преставаше да се върти в кръг около него.
— Да си вървим, не си струва да се караме — предложи миролюбиво Диксън. — Съжалявам, ако Мелиса се е почувствала оскърбена.
— Ще ви убия! — напомни му Жан.
Беше толкова самоуверен, че Диксън започна да отстъпва. Две тъмночервени петна избиха по лицето на Жан. Той се спусна така внезапно, че англичанинът не смогна да нанесе удара си. По време на лов Гравоа неведнъж се беше надхитрял с лисици и бе придобил неподозирана ловкост.
На два-три пъти избегна ударите. Извади наполовина ножа си. Диксън се отдръпна назад и се намери с гръб срещу храсталаците. Гравоа изтегли ножа докрай и го хвърли зад гърба си. Очите му бяха неподвижни като на змия. Мускулите му се втвърдиха.