Начинът му на борба криеше изненади. Диксън забеляза това, отпусна ръце и прикани Жан да напада. Пъргавият французин с един скок се оказа в шубраците зад него, нададе вик и като връхлетя, зверски заудря коляното на противника.
И двамата паднаха на земята. Силните пръсти, удушили не една лисица, стиснаха гърлото на англичанина.
Ръцете на Диксън безсилно се отпуснаха. Очите му изскочиха от орбитите, устата му се отвори, но Жан не виждаше нищо. И нямаше да вдигне глава поне още една минута, ако не бе чул ужасения глас на Мелиса, която се опитваше да разхлаби хватката му.
— Мъртъв е, Жан! — крещеше момичето. — Вие го убихте! Пръстите на французина се отпуснаха. Мелиса залитна назад, по-бяла от снега.
Жан погледна очите на Диксън.
— Не е умрял. Върви, драга, върви у дома при Йовака. Няма да го убия.
Той я придружи я донякъде по пътеката, защото Мелиса се тресеше от плач.
Върна се при Диксън и разтри лицето му със сняг.
— Господи! Прекалил съм. Още малко и е щял да отиде при мисионера.
Издърпа англичанина и го сложи да седне с гръб към едно дърво. Като видя, че дишането на младежа се възстановява, заряза го и се спусна по пътеката към станцията.
Влезе незабелязано в магазина и се зае да се измие. Погледна се в огледалото над умивалника и самодоволно се засмя:
— Ах, сладка ми Йовака, как би могла да отгатнеш сега, че твоят Жан дьо Гравоа е получил два удара по главата, които насмалко щяха да го изпратят при Твореца? Не бих желал да си свидетелка на тази сцена, дори за всичкото злато на света.
Йовака и децата бяха при Кроасе. Тъкмо Жан запали лулата си, вратата се отвори и влезе Мелиса.
— Добре дошла, драга моя! — поздрави я весело Гравоа. Тя отметна шала си и коленичи пред него.
— Жан, Жан! — прошепна момичето и погали ръката му. — Обещайте ми, че никога няма да кажете това на Ян!
— Няма да му кажа нищо, Мелиса.
— Благодаря, Жан, за всичко, което направихте за мене! — развълнувано каза тя и го целуна.
— Боже мой! — сепна се Жан, когато Мелиса си отиде. — Ами ако ни беше видяла Йовака!
ЕДНО РАЗБИТО СЪРЦЕ
На другия ден след случката в гората Диксън сам дойде при французина.
— Гравоа, искам да стисна ръката ви и да ви благодаря за онова, което ми сторихте вчера: заслужавах си го! Поисках извинение и от госпожица Мелиса.
Жан онемя. Никога не бе срещал такъв човек.
— Дявол да го вземе! Разбира се, че ще приема вашето извинение! — измърмори французинът.
Известно време Мелиса отбягваше Жан и не отиваше на гости у Йовака, ако той беше в хижата. Но и не излизаше на разходка с Диксън. Младият англичанин прекарваше повечето от времето си в магазина, а когато ловците започнаха да пристигат, отиде на една тридневна обиколка с шейната на Кроасе.
Тая промяна допадаше на Жан. Когато за пръв път срещна Мелиса след случката в гората, очите му светнаха от задоволство.
— Ян ще се прибере скоро — каза вместо поздрав Жан. — Какво би станало, ако птичките изчуруликат за епизода в гората?
Мелиса се изчерви:
— Може би същите птички ще изчуруликат какво се е случило по пътя за Нелсън Хаус?
— Пфу! Ян Торо не иска и да знае за дъщерята на Маквей — защити приятеля си Жан.
— Хубавичка била — засмя се Мелиса. — И аз вече разбрах, че мъжете я харесват…
— А аз хубав ли съм, Мелиса?
— Не-е-е!
— Тогава защо там в хижата… ме целуна?
— Защото бяхте смел, Жан. Харесват ми смелите мъже.
— Значи си доволна, че натупах чужденеца, а?
Мелиса не отговори, но вместо нея отговориха усмихнатите й очи.
— Ела си вкъщи, Ян Торо! — запя на път за магазина Жан. — Ела си вкъщи, защото Мелиса е станала жена и се учи да се ползва от хубостта си.
Маквей пристигна още с първите ловци, които носеха кожите, и каза, че Ян заминал на юг, за да прекара годишния празник в Нелсън Хаус. Къминс предаде тази новина на Мелиса.
— Не разбирам какво му е хрумнало. Тук бе нужен за карнавала. Знаеше ли, че ще отиде в Нелсън Хаус?
Мелиса вдигна рамене.
— Били му предложили, според Маквей, да стане началник там. Чудно, защо не ми съобщи нищо! — недоумяваше бащата.
Седмица след празника на карибу Ян се завърна на езерото Бейн. Когато Мелиса го видя да пристига откъм Чърчил, сърцето й затуптя от вълнение, но го посрещна със спокойно безразличие, както и той я бе оставил преди шест седмици.
Все пак тя не очакваше да го види толкова променен. Ян влезе бавно през вратата на хижата. Беше с дълги коси и с брада.
Обикновено ходеше гладко избръснат. Някаква апатия го беше обхванала. Мелиса никога не бе виждала Ян такъв. Слисана и мълчалива, тя протегна ръце към него: