Мабела бе разбрала по своему думите на Ян: Мелиса не трябваше да се изнася вън на снега. Тогава снегът бе внесен в къщата и тук детето отново се намери в него.
Тоя път Ян се развика още по-силно. Мабела най-сетне проумя, че снегът изобщо не трябва да се използва за физическото закаляване на малката Мелиса.
Така се реши тоя въпрос в деня преди завръщането на Джон Къминс от гората.
Напоследък Мабела загатваше, че заедно с жената на агента приготвяли нещо за момиченцето. Това беше една разкошна рокличка, украсена с мъниста и ярки панделки, с които щяха да зарадват Мелиса. В деня преди пристигането на Къминс Ян се прибра в къщи от гората, където бе отишъл да сече дърва. Като се приближи до люлката, видя, че тя е празна. Обзе го страх и бе готов да се развика от вратата.
Но в следващия миг Мелиса му се усмихна от масата, правейки странни несигурни движения. Беше права, поддържана от нещо като торба, от която се подаваше само бялото й личице. Мелиса беше пъхната в индианско детско столче. Това бе вторият й подарък от Мабела.
— Мелиса, ти не трябва да бъдеш индианка! — заговори Ян. — Ти си цивилизована! Чуваш ли, никаква индианка, ако ще и двадесет дявола да дойдат да вземат Ян Торо.
Той измъкна детето от индианското столче, изхвърли изделието на Мабела и нетърпеливо зачака завръщането на Джон Къминс.
НЕЖНИ ГРИЖИ
Къминс пристигна на другия ден, не защото работата му сред ловците на юг бе свършена, а защото си бе контузил крака, когато се беше подхлъзнал по една стръмна скала. Ян бе отишъл да цепи дърва в края на гората и видя шейната, от която непознат индианец пое на гръб Къминс и го понесе към хижата. Ян хукна с предчувствие за нещо лошо.
Обаче на прага се успокои: Къминс бе коленичил пред люлката и Мелиса го приветстваше с гукащи звукове.
Контузията на Къминс не бе сериозна. Ян дори я сметна за особена милост от страна на провидението, защото в главата му се бяха натрупали доста неспокойни мисли, които искаше да сподели.
Мабела бе изпратена при жената на агента. Ян с много жестове разказа на бащата какво се бе случило. Къминс отиде на куц крак да види дупките в снега, а после трябваше да чуе и за индианското столче.
— Тя е цивилизована! — с жар каза младият цигулар. — Не е индианка. И трябва да порасте като нея!
Големите му очи светеха и Къминс почувства как нещо заседна в гърлото му. Мисълта на момчето бе от ясна по-ясна:
— Мабела иска да направи Мелиса индианка. Детето расте… Не знае нищо… Като индианка… И дърдори като индианка…
Къминс го слушаше, загледан в детето.
— Не е ли цивилизована? — питаше Ян, свеждайки се с възхищение над люлката. — О, сладката Мелиса!
— Да, Ян, трябва да стане като нея. Добра и хубава като нея! — съгласи се Къминс.
Джон се натъжи от всичко това и легна по очи на леглото си, като остави Ян да се забавлява с детето.
Вечерта, при слабата светлина на газената лампа, Джон Къминс и Ян Торо обсъдиха важния въпрос. За тях нямаше нищо смешно в онова, което правеха, понеже им бе възложена една задача, за която не бяха подготвени. Ако можеше да ги зърне майката, би им се смяла и с нежни въздишки би им казала всички тайни за рожбата си, но след своята смърт тя им бе поверила един нов живот, загадъчен като нейния.
Ако Мабела бе майка на Мелиса, момиченцето би растяло естествено, здраво като вълче или малък рис, диво дихание в един див свят; би укрепнало от снежните бани, би било право като стрела в индианското столче, би станало жизнеспособно същество сред пустинята, където столетия наред са живели суровите прадеди.
Но Мелиса бе като майка си. Къминс и момчето имаха големи планове за нейното бъдеще, мечтаеха да я видят като второ въплъщение на тази, която я бе родила. Това свято желание крепеше Джон Къминс след смъртта на жена му и ощастливяваше Ян, но мечтата им щеше да рухне, ако не бяха разбрали навреме опасностите, идещи от Мабела и нейната среда.
Доколкото бе известно на Къминс, нито една бяла жена не живееше отвъд форт Чърчил, на двеста мили разстояние. В цялата област той познаваше само двама мъже от чисто бяла раса — Уилямс и себе си. Момиченцето се намираше в един див свят, честен и благороден, но все пак див, и тая мисъл безпокоеше бащата и малкия цигулар, които милееха за него и бяха проумели въпроса за възпитанието му.
Докато Мелиса спеше, те разговаряха до късно през нощта. И колкото повече говореха, толкова повече въпросът се усложняваше. Къминс вече виждаше индианските признаци у Мелиса. Харесваха й всички лъскави работи, които и носеше Мабела. Беше й приятно да стои в индианската торба. С удоволствие бе понесла снежните бани.