Минаха няколко седмици и Уилямс се завърна от горите на юг. След него се прибра и Муки от границата на Пустинните земи. Пери си дойде от обиколката сред ескимосите полумъртъв от глад, а половината от кучетата му бяха откраднати. Отвред се завърнаха и другите събирачи на кожи. Животът отново продължи обичайния си ход. Въздухът бе мек и ставаше все по-топло. Дните на голямата промяна наближаваха и когато пролетта дойде, от всички подчинени на агента само Джон Къминс и Ян Торо имаха кръпки на колената си.
ДНИ НА ТЪРЖЕСТВО
Един следобед, при първото разтапяне на снеговете, на площада на станцията с неудържим бяг пристигна впряг от буйни кучета. Караше ги един канадски французин от Атабаска. Виковете и плющенето на дългия камшик от кожа на карибу оповестиха, че голямата промяна наближава, че гората се събужда и че животът отново се възражда.
Цялата станция се отправи към новодошлия: хора и кучета, черни и кафяви деца, дори и дебелата апатична жена на Уилямс. За известно време се създаде голяма суматоха от разните породи кучета и от хората, които крещяха, начело с французина, който въртеше камшика срещу кучетата, струпани около тежкия товар на шейната му. Когато редът бе отчасти възстановен, Муки и Пери останаха да пазят продължаващите да лаят кучета, а заедно с Уилямс и други мъже ловецът влезе в бюрото на компанията. Новодошлият бе някой си Жан дьо Гравоа, най-важният човек на територията на Фон дьо Лак, за чиито услуги компанията отделяше малка премия. Дори и децата биха могли да разберат, че ловът на новодошлия е извънредно богат.
Обикновено Гравоа бе един от последните, които се явяваха на годишните събрания на събирачите на кожи. Беше човек с голямо име и с малък ръст, познат на изток до далечната река Мир и на запад до форт Чърчил. Обичаше да пристига в станцията с неудържим бяг, когато другите скитници от гората бяха вече събрани там и можеха да го видят и да му завидят. Той беше най-суетният измежду ловците, а освен това притежаваше и безпогрешното умение да следва нравите и обичаите на всички, понеже имаше широка душа и бе неустрашим като рис. Ползваше се с всеобща симпатия, а и самият се самоуважаваше.
С привидно безразличие той съобщи, че щом кучетата му си отпочинат, веднага ще продължи за форт Чърчил, където отивал да се жени.
Ян Торо го слушаше с одобрително любопитство, а на свой ред и канадският французин хвърли благосклонен поглед към Ян, но никой от двамата все още не знаеше какво участие бе съдено да вземе в живота на цигуларя известният Жан дьо Гравоа.
Всеки следващ час от престоя на ловеца сякаш ускоряваше пулса на малката станция. Шест месеца животът бе текъл еднообразен и самотен в центъра на голямата пустиня. Първият сняг бе обрекъл станцията на откъсване, граничещо с изоставянето. Близки и далечни, всички бяха заети с капаните си. Усамотените им гюмета бяха скрити в лабиринтите на блатата и из гъсталаците на гората. В продължение на шест месеца късите дни и дългите нощи бяха изпълнени с тежкия труд по събирането на кожите.
През тия именно месеци станцията бе опустяла. Живееше и дишаше, но нищо друго. Уилямс и малкото хора на компанията все очакваха. Сега промяната бе предстояща. Чувстваше се пролетният полъх на гората. Ловците се размърдаха. Линиите на капаните се разваляха, гюметата се изоставяха, кучетата се впрягаха в шейните. В деня, когато Жан дьо Гравоа отпътува за Хъдзъновия залив, тук пристигнаха от форт Чърчил доставките на компанията: седем тобогана, теглени от ескимоски кучета, натоварени с брашно и платна, петдесет фунта мъниста, муниции и много други неща в замяна на кожите, които скоро щяха да бъдат изпратени в Париж и Лондон.
Ян Торо тревожно се завтече срещу шейните, карани от седем индианци и един бял. Искаше да види белия отблизо. Белият носеше два револверни кобура и автоматична пушка през рамото. Очевидно не бе мисионерът, а представител на компанията, изпратен да пази товара.
Ян се върна в хижата с препълнено от радост сърце.
— Няма го мисионера, Мелиса! — обяви тържествено той, като приседна на пода до детето. — Ще бъдеш добра и хубава като нея, но няма да те кръщава мисионерът. Мисионерът не е дошъл!