Напразно Думитрица се опитваше да умири малкото Такенце.
Червен като божур и разгневен, Такенцето се заканваше. Щял да обади Йон на леля Луксица! Ще му преседне тогава отиването! Ще види той!
Като чу това, Йон пребледня. После се съвзе и се спусна да бие Такенцето. То побягна към къщи, като продължаваше да крещи.
Какво да правят? Думитрица беше объркан. Може би не би трябвало да споделя тайната с другите деца в конефермата. Нямаше съмнение, че Емил не беше най-добрият плувец. Ветеринарният лекар беше излязъл от дома си, без да разреши на Емил да участвува в експедицията. Но можеха ли да се лишат от него? Още повече, че той имаше чанта с превръзки, компас, часовник… И знаеше да монтира електрически звънец, да сглоби радиопредавателна станция и да си служи с нея.
Тъничката и стеснителна Лилика се приближи полекичка и остави бохчичка със суха храна. Къдрокоска и тя донесе една престилка, завързана в ъглите, пълна с хляб, •сухи сливи, конопени върви и пешкирчета. Най-после и Петрика се реши да даде, и то за Емил, един фенер, една манерка и една раница. Все пак Сандина винаги му беше показвала по аритметика и ако въпреки всичко я спасяха… макар и без него! Още повече, че Емил толкова добре му предаваше морзовата азбука и сега му беше нагласил радиостанция в канцеларията да приема съобщенията на отряда.
Събранието скоро се разтури. Почти всички приятели на трите момчета си тръгнаха доволни, изкачиха склона и се упътиха към село, дето ги чакаха ръководителката и другите пионери, за да претърсят бреговете. По пътя хвърчаха пеперуди и ги примамваха да ги ловят. Из сеното жужаха пчели. Децата вървяха весели, сякаш се връщаха от игра.
Само Такенцето въздишаше през целия път до горе. И като наближиха тяхната къща, отново почна да плаче и да вика, колкото му глас държи. Майка му изскочи уплашена. Отвъд ниската ограда се показа и леля Луксица и веднага разбра каква е работата.
— Значи така моят син, а? — рече тя ядосана и влезе в трема толкова разгневена, че Такенцето веднага преглътна сълзите си, избърса носа си и се усмири засрамен, чувствувайки, че не е постъпил добре.
Долу на брега обаче децата работеха с пълна пара. Дългуна, Рижавия, Петрика и Къдрокоска бяха останали да помагат на трите момчета.
Чукаха и поправяха умело лодката, която бяха донесли и скрили в гъсталака още в зори. От двете страни на лодката прикрепиха лопатите с тел, за да си служат по-лесно с тях. Сковаха дървена котва и я вързаха със синджир за края на лодката.
Така все пак приличаше на кораб. Но нямаше ли нужда и от платна?
— Почти всички плавателни съдове в книгите имат платна — забеляза Думитрица.
Емил изказа мнение, че платната били излезли от мода. Щом не разполагат с мотор, защо да се оставят на волята на вятъра и да се объркват? Щяха да гребат, осланяйки се на собствените си мишци. Ион най-много се радваше, понеже той най-добре от всички се справяше с лопатите.
Ала Думитрица беше предвидлив. Приготвиха две мачти — едната по-дебела, направена от прът, а другата от тръстика — и ги сложиха в лодката.
Скритата в гъсталака лодка се клатеше и полюляваше. Децата я гледаха с упование. Дали ще бъде разумно сега да я изпробват? Думитрица реши да скрият храната в една хралупа, като на най-сигурно място. И в книгите, които е чел, не е срещал случай корабът да бъде нападнат при тръгването му в самото пристанище. Частите на великолепната радиопредавателна станция щяха да бъдат донесени в последния момент. Но все пак ще бъде лошо, ако се намокрят дрехите и храната. Така че струпаха набързо в хралупата всичко, каквото бяха събрали, изправиха пред отвора й няколко клона, затиснаха ги с големи камъни и се отдалечиха, за да не привлекат вниманието на другите. Съвещанието направиха горе, на края на хълма, близо до конефермата.