— Ето ти пая — извика Спъну и светкавично го удари с крондира по устата.
Шишето се счупи с шум и стана на дребни парчета. Станку се хвърли с крясък върху Спъну:
— Разбойнико ниедин, опустяло ти всичко! Не ми трябват пари от кражба и убийства! Сега ще те хвана за гушата… и чак в милицията.
— В милицията ли?… — викна Спъну и косата му щръкна като бодли, а очите му щяха да изскочат от орбитите.
Сбиха се. Юмруците и ритниците на Спъну отекваха тъпо, но Станку беше силен и пъргав. Отскачаше встрани, спущаше се под него, скачаше върху му. За миг само пистолетът на главния крадец блесна на светлината на фенера. После изгърмя приглушено в ръката на противника му. Станку изпищя и с другата си ръка изтръгна пистолета, ала го изтърва и той се изпразни в земята. Изплашените коне се струпаха встрани и се заблъскаха, заизправяха се на задните си крака, цвилеха, въртяха се и тичаха. Други се настъпваха, удряха се, спънаха се и падаха.
Сега между двамата мъже почна отчаяна борба на живот и смърт. Станку като че ли се мъчеше да върже с въже ръцете на Спъну.
Думитрица и Емил решиха да излязат от скривалището. Можеха да направят примка и с нея да стегнат ръцете на Спъну.
Сега е най-удобният момент да нападнат, щом и Станку е на тяхна страна. Жалко, че Ион спеше, замаян от виното. Веднага размотаха оплетеното от върви въже и се приготвиха да излязат изпод свода, въпреки опасността да бъдат смачкани от изплашените коне.
Изведнъж пъхтенето на биещите се секна и Станку се строполи на земята. Спъну вдигна пистолета и намести камата на пояса си. Отдалеч се чу особено изсвирване.
Крадецът обърна нататък жестокото си разкривено лице, подвоуми се, после блъсна с крак куп слама върху трупа на Станку, напълни пистолета, взе електрическия си фенер и излезе. Навярно отиваше да се срещне с оня, който му се бе обадил.
Без да мислят повече, децата се втурнаха в обора. Първата грижа на Думитрица беше да залости вратата с една греда. После внимателно вдигнаха трупа на Станку. Той отвори за миг замъглените си очи и пак ги затвори. Значи беше жив, както казваше Емил, който му напипа пулса. Ала вратът, гърдите и ръкавите му, всичко беше в кръв.
Измъчиха се доста, докато го замъкнат под тесния свод и го скрият чак в дъното на галерията.
Но какво щеше да си помисли господин Спъну?
Конете се бяха поуспокоили, обаче още потръпваха неспокойно. Сякаш се чуха стъпки по коридора. Думитрица се затича към вратата, грабна гредата и я опря на стената пред един разбит тесен отвор. Така Спъну ще си помисли, че Станку се е свестил и е излязъл оттам.
После бръкна в дисагите, взе един крондир, подобен на счупения, и се върна бегом.
— Ракия. Добра ще бъде за раните.
Емил потвърди, възхитен от хрумването на Думитрица, и двамата набутаха ранения още по-навътре. Занесоха там и нещата си и събудиха Ион. Той тръгна сънен подире им, като постоянно си удряше главата в ниския свод. После разсъблякоха Станку.
Измиха с ракия раната на гърдите му, от която бликаше кръв, и я превързаха с едно парче, отдрано от ризата на Думитрица. Така направиха и с другите рани. Емил беше доволен от първата помощ, която му даде. Нагласиха леглата си и зачакаха спасения да се свести. Но той остана в безсъзнание, навремени стенейки отпаднало.
В конефермата отначало никой не забеляза отсъствие на трите момчета. Никой не знаеше, че са заминали. Майката на Емил помисли, че момчето неочаквано е решило да придружи баща си с колата. Ионовата майка беше свикнала с глупавите игри на сина си и на няколко пъти се заканва сърдито, като си представяше, че той я чува от тавана или от покрива: „Ще видиш ти, дяволе такъв, ще те науча аз, дето ми вадиш така душата“. Дори и бащата на Думитрица предположи, че са отложили тръгването с лодката. Случайно научи, че тогава, в неделя надвечер, малко преди изчезването им, синът му се разхождал по брега на Голям вир. Помислил, че Думитрица трябва да си е направил някаква сметка, щом не е тръгнал, и понеже имаше вяра в съобразителността на момчето си и в неговата разсъдливост, чакаше да дойде сам да му каже. Тъй като Думитрица оставаше понякога да спи в конюшнята при конете или в някоя копа сено, загледан в познатите и непознатите звезди, бащата бързо прогони сянката на неспокойствието, което се промъкна в душата му, когато жена му го попита за детето. Родителите се разтревожиха едва на втория ден на обед, когато другите деца се върнаха от училище и разбраха, че трите момчета са отсъствували. В училище не са ходили, а ги нямаше и из двора на стопанството. Но след оная глупава постъпка на Такенцето, който беше издал Ион пред леля Луксица, учениците се споразумяха да пазят тайна и отначало и те не казаха нищо от онова, което знаеха.