— Да не се бавим! Хайде, бързо в конюшните!
— Колко камиона дъски да докараме?
— Ще трябва да остане някой за изолационните помещения.
— А упражненията по скачане на конете? Ще ги отложим ли?
— Не бива да бързаме със скачането.
— За скачането с препятствия ще останат тук Диомеде и Лили.
Тъкмо когато щяха да се разотидат, дойде ветеринарният лекар. Спокойното му и усмихнато лице сега беше с дълбоки бръчки и погледът му беше някак особен. Понеже знаеше, че се говори за търсенето на децата, той не добави нищо повече. Не съобщи на всички това, което снощи, изненадан и разтревожен от изчезването на Емил, беше пропуснал да каже:
— Знаете ли, че удавените коне, които хората видели към Скъени, мъкнати от пороя, както бяхме чули, са били удавени от някого? Труповете им са извадени при Слобозия. По шиите им има следи от насилие, били са намушени с нож.
— Че кой пък ще ги намушка? — разгневи се Згаберча.
— И защо да ги намушкат? Така за нищо да ги натикат във водата? — сви рамене Коцкан.
— Положително ли е? — попита управителят. — Да не би да са се удавили в момента, когато ги е отвличал пороят? Да са се заплели и удушили в ракитите или във върбалака? Или пък да са се порязали на дигите или в стълбовете на мостовете надолу по реката?…
Лекарят клатеше мрачно глава: Не, не! Конете са убити само от човешка ръка. Конярите се спогледаха и отидоха към конюшните. Згаберча и Коцкан се завайкаха високо, затюхкаха се за проклятието, паднало над конефермата.
Управителят погледна лекаря в очите:
— Както виждам, ще трябва да побързаме да съобщим в милицията и за това. Все трябва да има нещо. Но какви указания ще дадем? Нямаме никакви подозрения.
— Ще си помислим. Те самите ще ни разпитат и от данните, които им дадем, ще извлекат истината. Милицията не се спира пред мъчнотии.
Управителят тръгна към канцеларията да телефонира. Вървеше прегърбен. Тия няколко дни го бяха състарили.
В конюшните владееше голяма суетня и бързина. Конете бяха почистени. Бързината, с която конярите прокарваха четката по космите им, караше конете да потръпват недоволни. Избутването на сламата, на която бяха спали, се извършваше с греблата с такова бързо темпо, че въздухът се изпълни с плява и прах. Конярите отвориха широко вратите. Вкарваха вътре количките с пресен фураж. Вилите се забиваха бързо в сеното и то заприлича на поток, потекъл към яслите и по пода на конюшните. Слънчевите лъчи влизаха през прозорците на тия просторни и светли помещения и позлатяваха сеното. Конете, изкарани в дворчетата, бяха върнати назад. Те се втурнаха като вихър по местата си, душейки с трептящи ноздри уханието на прясното сено. Малките кончета скачаха около майките си, скупчваха се. Майките им ги зовяха с нежно, тихо цвилене. Весели бяха невинните и палави кончета. Но повече от половината ги нямаше, не се чуваха техните имена. Лицата на табунджиите, посърнали и скръбни, най-ясно говореха колко тежко беше засегната конефермата.
Не остана назад и бащата на Думитрица. Тая сутрин той работи с такава голяма бързина, че само неговото ненадминато майсторство да си служи умело и точно с разните инструменти го беше предпазило от някоя злополука.
— Готови сме, бай Тоадере — съобщи му Гица.
Тоадер прекъсна напрегнатата си работа, натовариха няколко лодки с дъски и потеглиха. Другите щяха да тръгнат след тях.
Наближиха тинестото място и почнаха да редят дъските. Хвърляха дъски, стъпваха на тях и пак хвърляха други по-нататък. Дъските потъваха под тежестта на хората, особено когато носеха греди за постройката на плаващия мост. Калта поглъщаше дъските, краката затъваха до глезените, дори до коленете. Ризите полепнаха по гърбовете на хората и потта се стичаше на струйки по челата и по бузите им.
Напразно се трудеха. Тоадер се върна в конефермата, посъветва се с управителя и другите от управата и решиха да преустановят направата на моста.
Нея вечер пристигна и районният милиционерски началник и разследването започна. Началникът взе някои сведения, после поиска сведения и от експертната комисия за проверка на обстоятелствата, при които са удавени конете, чиито трупове бяха извадени.
В сряда се потвърди това, което лекарят беше казал в конефермата. Конете наистина бяха убити. Началникът разпита, без да се церемони, първо селяните от Скъени, които бяха съобщили в конефермата, че са видели пороят да влече удавените трупове. После ги арестуваха. В къщите им откриха малките расови кончета Алуниш, Агрипина и Розета, които, макар и да нямаха още клеймо, можеха да се познаят. Между удавените коне беше и Ръсура, майката на Розета. Как бяха попаднали кончетата в ръцете на тия селяни, щом не знаеха кой е убил конете? Кой беше виновникът? Надвечер се заговори за Станку, който им бил продал кончетата. За другите не знаели. Ала къде е Станку?