Бащата на Емил и бащата на Думитрица проследиха самолета със свити сърца. Фактът, че тук беше замесена ръка на злосторник, ги караше да се страхуват. Отдалече, откъм жилищата на конефермата, се чу плачът на леля Луксица:
— Момчето на мама, Ионика, момченцето ми! Сърцето му се късаше за нашите кончета, не изтърпя, горкото… Отиде, горкото, в гората да спаси едно сираче…
И засенила с ръка очите си, тя се взираше в небето на север.
Известно време самолетът, осветен от слънцето, се виждаше като гълъб, летящ полегато над лъката и над гората. После почна да прави големи кръгове над гората и сякаш докосваше върховете на дърветата. Пилотът наклоняваше биплана ту на една, ту на друга страна, за да може милиционерският началник да разглежда с бинокъла. Тук-там се виждаше следа от огън, следи от конски копита, но нито децата, нито конете, нито крадците се виждаха някъде.
— Да се върнем — каза началникът. — Да напишем на машина позиви. Децата може би са се скрили. Навярно са разбрали, че има крадци. Иначе щяхме да ги видим. Те самите щяха да ни дадат знак.
Междувременно небето се заоблачи. Току-що беше слязъл самолетът и се разрази буря. Александруца остана следобеда в конефермата да помогне при нужда. Силният дъжд не й попречи да събере всички деца от стопанството. Към печатните позиви децата прибавиха стотици позиви, написани на ръка с черен, с химически молив, с цветни моливи, с мастило и дори с въглен.
Самолетът отново се издигна и се завъртя над гората, като я посипа с позиви.
«Емил, Думитрица, Ион, покажете се» — пишеше по тях. «Търсим Спасителния отряд». «Пазете се от Станку. Той е крадец.»
Ала спасителният отряд не получи и позивите.
— Телефонирано ли е в съседните села? — попита началникът вечерта в конефермата. — Защото не зная дали ще постигнем нещо с позивите. От тоя дъжд ще се намокрят и повечето ще бъдат унищожени.
— Няма ги нито в Микшунещ, нито в Нуч — отговори подофицерът.
— С повече конници да минем през Микшунещ и да претършуваме гората от другата страна.
— Ще трябва да заобиколим през Фиербинц, да минем по моста отвъд Яломица, после по шосето да стигнем в Микшунещ, оттам по другия мост на Яломица да се върнем насам в гората. Защото тая част между старите диги, дето стана срутването, по-долу от Микшунещ и чак до Фиербинц, е само кал и вода.
— Тогава в зори да бъдем на моста при Микшунещ, за да имаме на разположение целия ден.
В тоя момент в канцеларията на директора влезе Тоадер.
— Лили се върна от Букурещ с колата. Имаме нова радиопредавателна станция. Ще се опитаме да влезем във връзка с децата и по радиовълните…
Само това чакаше Александруца:
— Аз ще остана при апарата. Мога да стоя цяла нощ. Утре е петък, сутринта нямам часове…
После излезе вън и съобщи на децата.
Ала Петрика и Рижавия, които горяха от нетърпение да бъдат и те полезни, заявиха:
— И ние ще останем. Ще се редуваме с вас.
В галерията беше тъмно. Но по бодростта и живостта на децата, които се бяха събудили, се познаваше, че е съмнало. Едно от тях допълзя до ниския свод, върна се и извести, че вън е съвсем светло.
— Днес е четвъртък… — каза Емил разтревожен, че са минали толкова“ дни.
Конете бяха все още в обора. Спъну не се виждаше никъде. Дали се беше уплашил от изчезването на Станку? В такъв случай може би ще вземе мерки да не бъде хванат. Ами ако е намислил да се премести нейде заедно с конете? Време беше да потърсят начин да се свържат с конефермата посредством радиопредавателната станция.
Ако и сега не отговореха, непременно някой трябваше да отиде в Микшунещ.
Но къде да издигнат антената? И къде да държат ранения, който имаше нужда преди всичко от въздух?
Раненият се беше свестил и стенеше при всяко поемане на дъх. До отвора на галерията в никакъв случай не можеха да се върнат, защото щяха да се чуят стенанията му. Защо да не слязат в стаята на съкровището? Там, през тесния отвор на тавана, биха могли да издигнат и антена.
Погледнаха се въпросително, сочейки към крадеца. Ион го беше яд и непрекъснато правеше недоволни гримаси с цялото си лице: какво търси тоя крадец сред спасителния отряд? Да не му се била случила тая неприятност с бъклицата… Щеше да метне такава примка, че и двамата щеше да ги хване, както се биели… Това проклето вино! Закле се да не вкусва в живота си капка вино. И сега, ето, Спъну е свободен, а те се обремениха и със Станку. Отгоре на всичко и да го занесат в тайната стая!
Добре, че не можеха да минат през втората галерия поради големия отвор. Нали оборът и тайната стая са свързани с тая криволичеща галерия, с тия три коридора, свързани един с друг. Засега не можеше да се мине през средния коридор заради оная дупка над пещерата.